— Значи е много ценен! — ахнал Тенекиеният дървар.
— Така е — съгласило се Плашилото. — Нищо чудно да се окаже най-сигурното средство за бягството ни. Ще трябва да помисля малко, затова много ще ти бъда благодарен, приятелю Тип, ако с ножчето си отпориш тази тежка корона от челото ми.
Тип бързо разрязал бодовете, които задържали короната върху главата на Плашилото, а бившият владетел на Изумрудения град я свалил с въздишка на облекчение и я увесил на закачалката до трона.
— Последен спомен от царуването — казал той, — отървах се! Предишният цар на този град, някой си Пастория, предал короната на прекрасния Вълшебник, който пък я даде на мен. Сега това момиченце Джинджър я иска — дано не й причинява главоболия.
— Благородна мисъл, която ме възхищава — одобрително кимнал Тенекиеният дървар.
— А сега потъвам в тих размисъл — продължило Плашилото и полегнало на трона.
Другите стояли смълчани, за да не му пречат, защото всички много се осланяли на изключителния му ум.
И след известно време, което им се сторило безкрайно дълго, мислителят се надигнал, огледал ги снизходително и заявил:
— Днес умът ми е бръснач! Гордея се с него. Слушайте: ако опитаме да се измъкнем през дворцовите порти, ще ни хванат. А щом не можем да избягаме по земята, остава само едно. Да избягаме по въздуха!
Замълчал, за да види как го приемат, ала всички го гледали с почуда и неверие.
— Прекрасният Вълшебник избяга с балон — продължило Плашилото. — Ние обаче не знаем как се прави балон, ала всяко нещо, което пори въздуха, би могло да ни понесе. Затова предлагам Тенекиеният дървар, който е сръчен техник, да ни построи някакъв уред със здрави и силни крила, а пък приятелят ни Тип ще съживи Нещото с чудотворния прах
— Браво! — викнал Ник Секача.
— Какъв ум, какъв ум! — промълвил Джак.
— Много хитро наистина — откликнал образованият Бръмбар.
— Смятам, че ще стане, ако Тенекиеният дървар съумее да направи това Нещо — казал Тип.
— Ще се опитам — ведро отговорил Ник. — Заловя ли се с някаква работа, рядко се провалям. Но Нещото трябва да се изработи на покрива на двореца, та после лесно да полети.
— Прав си — рекло Плашилото.
— Ами тогава да попреровим наоколо — подканил ги Дърварят — и да отнесем материалите на покрива, за да почна.
— Но първо моля да ме отвържете от Магарето — спрял ги Тиквоглавия — и да ми направите нов крак. Защото така не съм полезен нито на себе си, нито на вас.
Тенекиеният дървар насякъл една махагонена кръгла масичка и прикрепил единия й красиво резбован крак към тялото на Джак Тиквоглавия, който останал възхитен от придобивката.
— Странно — обадил се той, като наблюдавал работата на Тенекиения дървар, — странно, че левият ми крак е най-елегантната и най-съществена част от мен.
— Това доказва, че си необикновен — отвърнало Плашилото, — а според мен единствените хора, които имат стойност на този свят, са необикновените. Защото обикновеният народ е като листата на дървото — живее и умира незабелязано.
— Думи на философ! — възхитил се Бръмбарът и помогнал на Тенекиения дървар да изправи Джак.
— Е, как се чувстваш? — запитал Тип, докато Тиквоглавия се разтъпквал наоколо.
— Като нов! — весело викнал Джак. — Готов да помагам за бягството!
— Тогава на работа! — делово наредило Плашилото.
И тъй, решени да сторят всичко, само и само да избегнат робството, приятелите се разделили и тръгнали из двореца да търсят подходящи материали за изработване на летателна машина.
Удивителният полет на Сръндака
Когато се събрали на покрива, героите установили, че всеки е донесъл по нещо съвсем необичайно. Никой нямал ясна представа, какво ще влезе в работа, но всеки бил домъкнал по нещо.
Бръмбарът си харесал препарираната глава на Сръндака, която висяла над огнището в голямата зала, защото имала огромни разперени рога. Насекомото я довлякло внимателно по стълбите чак до покрива. Този Сръндак приличал повече на лос, само муцуната му била вирната наперено и отстрани имал бакенбарди като на козел. Бръмбарът така и не успял да обясни защо се е спрял тъкмо на него, освен че му се бил видял интересен.
Тип, подпомогнат от Дървеното магаре, дотътрил един голям тапициран диван: старомодна мебел с високи облегала за гърба и ръцете и толкова тежка, че макар да я бил натоварил на магарешкия гръб, останал без дъх, когато най-сетне качил тромавия диван на покрива.