Тиквоглавия се появил с метла — първото, което му се било изпречило пред очите. Плашилото пристигнало с дълго въже за простиране, отвързано от двора, но докато изкачвало стълбите, тъй се било оплело в него, че се стоварило като торба и ако Тип не го бил прехванал, замалко да се претърколи от покрива.
Последен се появил Тенекиеният дървар. И той идвал от двора, откъдето си бил отрязал четири огромни разперени листа от грамадна палма, гордостта на Изумрудения град.
— Мили мой Ник! — хлъцнало Плашилото, като видяло какво е сторил приятелят му. — Ти си извършил най-страшното престъпление за Изумрудения град. Ако не греша, наказанието за късане на листо от царската палма е да те убият седем пъти и после да те тикнат в затвора до края на живота ти!
— Станалото — станало! — махнал с ръка Тенекиеният дървар и стоварил огромните листа на покрива. — Ето още една причина за бягство. Я сега да видя какво сте ми приготвили за работа?
С голямо недоверие огледали разнообразните предмети, струпани на покрива, и накрая Плашилото поклатило глава:
— Ако от всички тези боклуци нашият Ник съумее да изработи Нещо, което да хвърчи и да ни отнесе към свободата, ще призная, че е по-голям майстор, отколкото съм го мислил!
Отначало Тенекиеният дървар изглеждал разколебан в способностите си и чак след като нервно излъскал чело с гюдерията, събрал сили да се хване на работа.
— Най-важното за машината е тялото да е толкова голямо, че да побира всички ни — заявил той. — Диванът е най-голямата ни вещ — него ще вземем за тяло. Но ако се килне, ще се хлъзнем и ще паднем долу.
— Да го направим от два дивана — предложил Тип. — В двореца има още един като този.
— Умно предложение! — възкликнал Тенекиеният дървар. — Донеси го веднага.
С нечовешки усилия Тип и Дървеното магаре изкатерили горе и втория диван, а като ги опрели един до друг, облегалките им образували нещо като предпазен парапет.
— Прекрасно! — зарадвало се Плашилото. — Спокойно ще летим в това гнезденце!
Овързали диваните с въжета, а Ник Секача прикрепил главата на Сръндака към единия им край.
— По това ще разбираме коя е предницата на Нещото — обяснил доволно той. — Огледайте го внимателно и ще се уверите, че Сръндакът е като фигура на корабен нос. Тези гигантски палмови листа, за които рискувах живота си седем пъти, ще станат крила.
— А те здрави ли са? — усъмнило се момчето.
— По-здрави от тях нямаме — отвърнал Дърварят, — не са съвсем подходящи за тялото на Нещото, но това е!
И той закрепил листата за диваните — по две от всяка страна.
Бръмбарът казал възторжено:
— Ето, Нещото е готово и само трябва да го съживим!
— Спрете! — възкликнал Джак. — Ами метлата ми?
— Тя за какво ни е? — попитало Плашилото.
— Как, ще я вържем отзад, за опашка — отвърнал Тиквоглавия. — Едно Нещо не струва нищо без опашка!
— Хм! — усъмнил се Тенекиеният дървар. — Аз не виждам ползата от опашка. Това Нещо ни трябва само за да ни превози по въздуха.
— Но след като Нещото оживее, може да я използва за кормило — подсказало Плашилото. — Защото, ако хвърчи във въздуха, то ще е като птица, а всички птици имат опашки, с които си кормуват.
— Добре тогава — склонил Ник, — слагам метлата за опашка — и здраво я завързал към задната част на тялото.
Тип измъкнал от джоба кутийката за черен пипер.
— Това Нещо е много голямо — притеснил се той, — май нямам толкова прах, че да го съживя цялото. Но ще опитам, колкото може.
— Ръсни повече на крилата — посъветвал го Ник Секача, — защото те трябва да са най-мощни.
— Но не забравяй и главата! — додал Бръмбарът.
— Нито опашката — подсказал Джак Тиквоглавия.
— Тихо! — нервно ги смъмрил Тип. — Оставете ме да си направя магията, както трябва!
И внимателно взел да ръси Нещото с безценния прах. Първо лекичко покрил крилата, сетне наръсил диваните и духнал малко и на опашката.
— Главата! Главата! Моля те, само не забравяй главата! — възбудено викнал Бръмбарът.
— Остана съвсем малко — надникнал Тип в кутийката. — Според мен по-важно е да съживим краката на диваните, отколкото главата.
— Не си прав — отсъдило Плашилото. — На всяко нещо му трябва глава да го ръководи, това същество няма да върви, а ще лети, затова е все едно живи ли ще са краката или не.
Тип послушал и изтръскал останалия прах върху главата на Сръндака.
— А сега — обявил — мълчете да направя магията!
Понеже бил чул старата Момби да произнася магическите слова и вече бил съживил Дървеното магаре, Тип нито за миг не се поколебал да изговори трите вълшебни думи, всяка придружена със съответните жестове.