— Готови ли сме? — попитало момчето.
— Да — потвърдил Тенекиеният дървар, настанявайки се до Плашилото.
— Тогава бъди така любезен да полетиш на юг — обърнал се Тип към Сръндака — и не се вдигай много над покривите и дърветата, защото от високото ми се вие свят.
— Ясно! — кратко отговорил Сръндакът.
После разперил четирите си огромни крила и бавно се понесъл нагоре, а след това, докато нашите пътешественици стискали здраво облегалките, Сръндакът завил на юг и бързо и тържествено полетял.
— От тази височина пейзажът е просто чудесен — заявил образованият Бръмбар.
— Ти не гледай пейзажи, ами се дръж здраво, да не се изтърсиш — посъветвало го Плашилото. — Това Нещо много друса.
— Скоро ще се стъмни — обадил се Тип, като видял как слънцето е слязло до хоризонта. — Май трябваше да тръгнем на разсъмване. Не знам дали Сръндакът може да хвърчи в тъмното.
— И аз се чудя — кротко отговорил Сръндакът. — За мен това е непознато изживяване, навремето имах крака, с които тичах по земята. А сега краката ми са като дървени.
— Точно такива са — потвърдил Тип. — Тях не ги съживихме.
— Ти ни трябваш, за да хвърчиш, а не да вървиш — обяснило Плашилото.
— Ние ще си вървим самички — подметнал Бръмбарът.
— Започвам да разбирам какво се очаква от мен — казал Сръндакът, — и ще сторя всичко, за да сте доволни — после млъкнал и продължил да лети мълчаливо.
По едно време Джак Тиквоглавия се притеснил.
— Питам се, летенето във въздуха разваля ли тиквата?
— Не, освен ако не си изтървеш главата през облегалката — отвърнал Бръмбарът. — След това тя вече няма да е тиква, а каша!
— Нали те помолих да се въздържаш от тези твои груби шеги? — креснал Тип и свирепо изгледал Бръмбара.
— Помоли ме и много от тях ги въздържах — отвърнало насекомото. — Но езикът ни дава такива възможности за каламбури, че образованата личност едва устоява на изкушението.
— Много по-необразовани хора са съчинили твоите каламбури още преди векове — срязал го Тип.
— Така ли? — смалил се Бръмбарът.
— Точно така! — отвърнал Тип. — Образован бръмбар може да е нещо ново, но образованите по бръмбарски ги има открай време, както си личи по теб!
Тези думи сразили насекомото и то замълчало виновно.
Като се наместило на седалката, Плашилото съзряло върху възглавницата кутийката за черен пипер, която Тип вече бил хвърлил, и се заело да я разглежда.
— Метни я долу — казало момчето, — празна е и не ми трябва.
— Наистина ли е празна? — с недоверие я гледало Плашилото.
— Наистина — уверил го Тип. — Изтръсках всичкия прах.
— Значи кутийката е с две дъна — заявило Плашилото, — защото вътрешното дъно е поне с два сантиметра по-нависоко от външното.
— Я да видя — пресегнал се Тенекиеният дървар. — Да — потвърдил той, като я огледал, — тук има фалшиво дъно. За какво ли може да е?
— Ами отвори я и виж — подканил го Тип, заинтригуван от загадката.
— Да, така е, долното дъно се развинтва — възкликнал Тенекиеният дървар. — Но пръстите ми са непохватни, опитай ти.
Подал кутийката на Тип, който веднага я развинтил. Във второто дъно имало три сребърни хапчета, а под тях грижливо сгъната хартийка. Момчето я разгърнало, като внимавало да не разпилее хапчетата, и там открило няколко реда, ясно изписани с червено мастило.
— Прочети ги на глас — помолило Плашилото и Тип прочел следното:
ПРОЧУТИТЕ ПОЖЕЛАТЕЛНИ ХАПЧЕТА
НА ДОКТОР НИКИДИК
УПЪТВАНЕ
Глътни едно хапче, преброй до седемнайсет по две, изречи някакво желание. Желанието се изпълнява начаса!
ВНИМАНИЕ:
Да се съхранява на сухо и тъмно място.
— Какво безценно откритие! — ахнало Плашилото.
— Наистина — замислено отвърнал Тип. — Тези хапчета могат да са ни от голяма полза. Интересно, Момби знаела ли е, че са в тайното дъно? Тя каза, сигурен съм, че е взела чудотворния прах от същия този Никидик.
— Сигурно е страхотен магьосник! — възкликнал Тенекиеният дървар. — За праха излезе вярно, значи не бива да се съмняваме и в хапчетата.
— Но как се брои до седемнайсет по две? — зачудило се Плашилото. — Седемнайсет нали е нечетно число?
— Да, така е — разочаровано отвърнал Тип. — Никой не може да преброи до седемнайсет по две.
— Тогава край на хапчетата! — завайкал се Тиквоглавия. — Това ме потопява в скръб. Защото смятах да си пожелая главата ми завинаги да си остане свежа!
— Глупости! — ядосало се Плашилото. — Ако успеем да ги използваме, то ще е за нещо далеч по-полезно.