— Убедителен довод! — викнало Плашилото. — Не се съмнявам, че Момби има пръст в тази проклета история. Но каква ни е ползата, че го знаем?
— Ще трябва да издирим Момби и да я принудим да ни каже къде се крие момиченцето — обяснила Глинда.
— В момента Момби е при царица Джинджър в Изумрудения град — намесил се Тип. — Тя ни изпрати препятствия по пътя, тя накара Джинджър да заплаши приятелите ми с унищожение, а мен да върне в ръцете на старата вещица!
— Тогава аз ще настъпя с войската си към Изумрудения град — заявила Глинда — и ще взема Момби в плен!
— Тя е ужасна старица! — казал Тип и потреперил при мисълта за черното чайниче на Момби. — И не обича да отстъпва!
— Аз също — отвърнала Вълшебницата с мила усмивка — и затова не се боя от Момби. Днес ще издам необходимите нареждания, а утре, щом съмне, потегляме за Изумрудения град.
Тенекиеният дървар откъсва роза
Внушително и застрашително изглеждала войската на Глинда, когато се събрала на зазоряване пред дворцовите порти. Униформите на войничките били красиви и яркоцветни, сребърните върхове на копията блестели, а дългите им дръжки били инкрустирани със седеф. Офицерките били запасани с остри лъскави мечове и носели щитове, украсени по ръба с паунови пера. Армията изглеждала наистина непобедима.
Вълшебницата пътувала в красива носилка — била като купе на карета, вратите и прозорците имали копринени завески, но вместо колела под носилката имало два дълги успоредни пръта, които лежали върху раменете на дванайсет носачи.
За да не изостават от бързия ход на войската, Плашилото и дружината му решили да пътуват със Сръндака. Щом Глинда потеглила и войската й поела в такт с бодрите маршове на царската музика, нашите приятели се покатерили в диваните и ги последвали. Сръндакът летял бавно над носилката с Вълшебницата.
— Внимавай — казал Дърварят на Плашилото, което се било надвесило през облегалките и гледало войската. — Преобърнеш ли се, пропадаш!
— Няма страшно — обадил се образованият Бръмбар, — докато е тъпкан с пари, не може да пропадне!
— Аз не те ли предупредих… — креснал Тип.
— Предупреди ме! — признал си Бръмбарът. — И те моля да ми простиш. Ще опитам да се въздържам.
— Дано! — натъртило момчето. — Иначе ще те изхвърлим от групата.
— О! Сега не искам да се разделяме — развълнувало се насекомото и Тип премълчал.
Напредвали бързо, но докато стигнат Изумрудения град, паднал мрак. Под мъждукащия светлик на новата луна войските на Глинда все пак обсадили града и опънали червените си копринени палатки на зелените поляни. Шатрата на Вълшебницата била голяма, от бяла коприна, с развети над нея червени знамена. Вдигнали палатка и за дружината на Плашилото. Щом завършила всичко — точно, бързо и по военному — войската се оттеглила да почива.
Как се стъписала царица Джинджър, когато на другата сутрин при нея влетели войничките и й докладвали за огромната армия, обсадила града! Тя изтичала до най-високата кула на двореца и видяла разветите знамена над шатрата на Глинда, разпъната пред самите порти.
— Загубени сме! — отчаяно изохкала Джинджър. — Как ще устоят иглите ни пред дългите копия и острите мечове на врага?
— Най-добре да се предадем, и то час по-скоро, преди да са ни нападнали! — предложило едно момиче.
— Не! — отсякла поокуражената Джинджър. — Врагът все още е отвъд стените, нека спечелим време с преговори. Върви при Глинда и я питай с какво право е нахлула в земите ми и какво иска!
Момичето излязло от портите с развято бяло знаме — знак, че има мирни намерения — и така стигнало до шатрата на Глинда.
— Кажи на твоята царица — казала Вълшебницата, — че трябва да ми предаде старата Момби. Стори ли го, ще я оставя на мира.
Като чула съобщението, царицата се объркала, защото Момби била главната й съветничка и Джинджър изпитвала ужасен страх от старата вещица. Изпратила да повикат Момби и й предала думите на Глинда.
— Съзирам пред нас големи беди — измърморила врачката, като погледнала в малко джобно огледалце. — Но можем да ги избегнем, ако измамим тази Вълшебница, дето се мисли за много умна!
— А дали за мен няма да е по-безопасно, ако те предам на нея? — притеснено запитала Джинджър.
— Сториш ли го, ще ти струва трона на Изумрудения град! — натъртено отвърнала вещицата.
— Тогава прави каквото знаеш — склонила Джинджър, — защото да си царица, е прекрасно и не желая да ме връщат пак у дома да оправям леглата и да мия чиниите вместо мама.
Момби веднага повикала Джелая Джамб и се заловила да прави магии. Благодарение на тях Джелая приела образа и чертите на Момби, а старата магьосница толкова заприличала на момичето, че никой не могъл да разкрие измамата.