— Показа ми всичките си магически фокуси. Някои бяха истински, други — чиста измама. Но аз устоях на обещанието.
— Какво направи с момиченцето? — при въпроса на Глинда всички надали ухо.
— Омагьосах я — признала Момби.
— В какво?
— Превърнах я в… в…
— В какво? — повторила Глинда, когато магьосницата се поколебала.
— В момче! — тихо изрекла Момби.
— В момче ли? — ахнали всички, а после, като знаели, че старицата е отгледала Тип от малък, извърнали очи към него.
— Да — кимнала към Тип вещицата, — това е тя, принцеса Озма, детенцето, което ми донесе Вълшебникът, повелителят на Изумрудения град! — и насочила дългия си кокалест пръст към момчето.
— Аз ли?! — удивил се Тип. — Не, аз не съм принцеса Озма, аз не съм момиче!
Глинда се усмихнала, пристъпила към Тип и взела мургавата му ръчичка в своята мека бяла десница.
— Сега не си момиче — нежно казала тя, — защото Момби те е превърнала в момче. Но ти си се родил момиче, а и принцеса и трябва да възвърнеш истинския си образ, за да станеш царица на Изумрудения град.
— О, нека Джинджър си остане царица! — готов да заплаче, се примолил Тип. — Искам да си остана момче, да скитам с Плашилото и с Тенекиения дървар, с Бръмбара и с Джак! Да! И с милото ми Дървено магаре, и със Сръндака! Не искам да съм момиче!
— Спокойно, приятелю — утешил го Тенекиеният дървар, — чувал съм, че да си момиче, не било страшно. Ще ти бъдем пак най-верни другари. И право да ти кажа, лично аз предпочитам момичетата пред момчетата.
— Аз и момичетата ги харесвам! — Плашилото любвеобилно тупнало Тип по главата.
— Учат се не по-зле от момчетата — заявил Бръмбарът. — Като станеш момиче, съм готов да ти бъда учител.
— Ха, ама слушай — стреснато надигнал глас Тиквоглавия, — ако станеш момиче, няма да си моят мил татко!
— Няма — разсмял се притесненият Тип — и на драго сърце ще се лиша от това родство — после се обърнал към Глинда и казал колебливо: — Готов съм да опитам за известно време, да видя какво е. Но ако не ми е приятно, обещай пак да ме превърнеш в момче.
— О, това не е по силите ми. С превръщания не се занимавам, защото е нечестно, и почтената вълшебница не прави нещата да изглеждат такива, каквито всъщност не са. Само продажните магьосници вършат тези магии, затова ще помоля Момби да те освободи от заклинанието и да ти върне истинския образ. Това ще е последната й възможност да се занимава с магия!
Сега, когато истината за принцеса Озма вече била излязла наяве, на Момби й било все едно какво ще стане с Тип, но се бояла от гнева на Глинда, а и момчето обещало — стане ли господар на Изумрудения град, да се грижи за Момби, докато е жива. Тогава вещицата склонила и всички се приготвили преобразяването да се извърши начаса.
Глинда наредила да пренесат царското й ложе в средата на шатрата. То било отрупано с розови копринени възглавници, а от балдахина над него се спускали пищни розови воали и скривали леглото.
Магьосницата дала на момчето някаква отвара, която го приспала дълбоко и безпаметно. Тенекиеният дървар и Бръмбарът внимателно го пренесли на леглото, положили го върху меките възглавници и като дръпнали воалите, го скрили от земния свят.
Вещицата клекнала на пода, измъкнала от пазвата си сухи билки и запалила с тях огън. Когато пламъкът се вдигнал, Момби пръснала над огъня шепа магически прах, който се превърнал в тъмна виолетова пЎра. Тя изпълнила шатрата с ухание и Дървеното магаре кихнало гръмогласно, макар че го били предупредили да пази тишина.
А после пред изумените околни вещицата запяла монотонно някакви стихове на непознат език и наклонила мършавото си тяло пред огъня седем пъти напред и седем пъти назад. Като свършила заклинанието, се изправила и викнала: „Ю-уа!“
ПЎрите се разпръснали, въздухът се прочистил, в шатрата лъхнал свеж ветрец, а розовите воали край леглото потреперили, сякаш някой отвътре ги бил разклатил.
Глинда пристъпила до балдахина и дръпнала копринените завеси. После се надвесила над възглавниците, протегнала ръка и от леглото се вдигнала девойка, свежа и красива като майско утро. Очите й — два искрящи брилянта, устните й — червени рубини. По раменете й се пилеели къдри от тъмно злато, а нежна, обкичена със скъпоценности диадема ги пристягала на челото. Дрехи от копринен тюл я обгръщали като облак, на краката си носела сатенени пантофки.
При това невероятно видение другарите на Тип занемели, а после всички свели глава, обхванати от възторг към прекрасната принцеса Озма. Момичето погледнало красивото лице на Глинда, сияещо от радост и задоволство, а после се обърнало към другите. И свенливо изрекло: