Сигурно ще си кажете, че това бил краят на Сръндака, и така било, но само като летателна машина. Защото главата над камината продължавала да говори, когато й скимнело, и с внезапните си въпроси неведнъж изкарвала ума на посетителите, които чакали в салона за аудиенция при царицата.
За Дървеното магаре — като лична собственост на Озма — полагали особени грижи. Тя често яздела странното същество из улиците на Изумрудения град. Накарала да подковат дървените му крака със злато, за да не се изтриват, и звънтенето на златните подкови по каменната настилка изпълвало поданиците й със страхопочитание, понеже го отдавали на магическите й сили.
„Прекрасният Вълшебник не може и да се сравнява с Прекрасната царица Озма — шепнели си те, — защото той се опитваше да върши работи, които не умееше, а новата ни царица прави много неща, които никой не я принуждава да изпълнява“.
Джак Тиквоглавия останал при Озма до края на земните си дни и се развалил много по-късно, отколкото очаквал, но си останал все такъв глуповат. Бръмбарът се опитал да го понаучи на някои изкуства и науки, ала Джак бил такъв лош ученик, че образованият Бръмбар скоро се отказал.
Когато войската на Глинда се върнала у дома и мирът се възцарил в Изумрудения град, Тенекиеният дървар обявил, че си отива в своето царство на мигащите.
— Царството не е голямо — казал той на Озма, — но пък тъкмо поради това лесно се управлява и аз се провъзгласих за император, понеже съм абсолютен монарх, и никой за нищо не се бърка нито в обществените, нито в личните ми дела. Като се прибера, отново ще се никелирам. Напоследък доста се поизтърках и надрасках. А после ще чакам да ме посетиш.
— Благодаря — усмихнала се Озма. — Някой ден ще приема поканата. Ами с Плашилото какво да правим?
— Ще тръгна с приятеля си Тенекиения дървар — сериозно отвърнало подпълненото Плашило. — Решихме никога вече да не се делим.
— Назначих Плашилото за кралски ковчежник — обяснил Тенекиеният дървар. — Сетих се, че не е лошо да имаш кралски ковчежник, натъпкан с пари! Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че приятелят ти вероятно е най-богатият човек на света — засмяла се малката царица.
— Така е — кимнало Плашилото, — но не заради парите. За мен умът е по-ценен от парите във всяко отношение. Както знаеш, ако човек има пари, но няма ум, не знае как да ги използва, но има ли ум, а е без пари, умът ще му помогне да живее добре до края на дните си.
— И все пак трябва да признаеш — заявил Тенекиеният дървар, — че доброто сърце е нещо, което не се постига с ум и не се купува с пари. Всъщност може аз да съм най-богатият човек на света!
— И двамата сте богати, приятели мои! — кротко отвърнала Озма. — А вашето богатство е най-прекрасното от всички — богатството на удовлетворението!