Страната на Оз

— Не зная точно — отговорило момчето, — според мен вървим на юг, а това рано или късно ще ни доведе до Изумрудения град.

— Какъв е този град? — учудил се Тиквоглавия.

— Това е столицата на Страната на Оз, най-големият град в цялата тукашна земя. Аз лично никога не съм ходил там, но знам всичко за историята му. Построил го е един велик и прекрасен вълшебник — Оз, и всичко там е зелено точно както всичко в нашата Страна на хрилестите е в пурпурен цвят.

— Нима тук всичко е пурпурно? — удивил се Джак.

— Ами да. Не виждаш ли?

— Аз, изглежда, съм далтонист — установил Джак, след като се огледал.

— Ето, тревата е пурпурна, дърветата са пурпурни, къщите и оградите — и те са пурпурни — обяснил Тип. — Дори калта по пътя е пурпурна. А пък в Изумрудения град всичко, което при нас е пурпурно, е зелено. В Страната на дъвчащите, на Изток, всичко е синьо; на Юг пък, в Страната на квадратните, всичко е червено; в Западната страна на мигащите, където управлява Тенекиеният дървар, всичко е жълто.

— Аха! — изрекъл Джак. И като помълчал, запитал: — Значи, казваш, някакъв Тенекиен дървар управлява мигащите, така ли?

— Да, той е един от онези, които са помогнали на Дороти да унищожи Злата магьосница на Изток, и мигащите са му били толкова благодарни, че са му предложили да им стане владетел — както пък жителите на Изумрудения град са поканили Плашилото да ги управлява.

— Олеле! — изпъшкал Джак. — Обърках се в тази история. А кой е Плашилото?

— Другият приятел на Дороти — отвърнал Тип.

— Ами Дороти коя е?

— Едно момиченце, дошло от Канзас, местност в далечния, предалечен свят. Издухана била в Страната на Оз от един циклон и докато била тук, Плашилото и Тенекиеният дървар я съпровождали.

— А сега къде е? — запитал Тиквоглавия.

— Добрата Глинда, която управлява квадратните, я е върнала пак у дома й — обяснило момчето.

— Аха. А с Плашилото какво е станало?

— Казах ти. Управлява Изумрудения град.

— А ти не ми ли каза, че го управлявал някакъв прекрасен вълшебник? — раздразнил се Джак, който се обърквал все повече и повече.

— Да, така казах. А сега слушай внимателно и ще ти обясня — отчетливо започнал Тип и вперил поглед в очите на ухиления Тиквоглавец. — Дороти отишла в Изумрудения град да измоли от Вълшебника да я върне в Канзас. Плашилото и Тенекиеният дървар били с нея. Но Вълшебникът не можел да я върне у дома й, защото не бил чак такъв голям вълшебник, какъвто трябвало да бъде. Те много се разгневили и го заплашили, че ще го разобличат. Затова Вълшебникът си направил един огромен балон, с който избягал, и оттогава никой не го е виждал.

— Гледай ти каква интересна история! — доволно възкликнал Джак. — И аз разбрах всичко освен обяснението.

— Браво на теб — похвалил го Тип. — Когато Вълшебникът избягал, гражданите на Изумрудения град издигнали негово величество Плашилото за свой цар и разправят, че хората много го почитат.

— А ние ще го видим ли този странен цар?

— Смятам, че ще го видим — отвърнало момчето, — освен ако нямаш нещо друго наум.

— О, не, мили татко — казал Тиквоглавия, — готов съм да те следвам навсякъде.

Тип се упражнява в магьосничество

Момчето, дребно и крехко на вид, се притеснявало, че високият непохватен тиквоглав мъж го нарича „татко“, ала да отрече роднинството, означавало отново да се впусне в дълги и досадни обяснения и за да промени разговора, запитало рязко:

— Измори ли се?

— Не, разбира се! Но от дългото вървене ставите ми сигурно ще се изтъркат — добавил Джак, като поразмислил.

Докато крачели нататък, Тип си казал, че Джак е прав. Вече съжалявал, че не бил направил дървените сглобки по-съвършени и по-здрави. Но кой да предположи, че на куклата, която бил стъкмил, за да сплаши старата Момби, ще й бъде вдъхнат живот с оня магически прах, насипан в очукана кутийка от черен пипер?

Затова спрял да се укорява и се замислил да пооправи слабите стави на Джак.

Докато умувал, стигнали до една гора и момчето поседнало върху старо магаре за рязане на дърва, изоставено там от някой дървар.

— Ти защо не седнеш? — подканило то Тиквоглавия.

— Като седна, ставите ми няма ли да се разтегнат? — попитал Джак.

— Не, разбира се. Ще си отпочинат — обяснило момчето.

Джак опитал да седне, но щом свил сглобките повече от обичайното, те се разпаднали, той се свлякъл на земята с трясък и Тип се уплашил, че се е разглобил завинаги.

Притичал до него, вдигнал го, оправил му ръцете и краката и опипал главата да провери дали не се е спукала. Но на Джак очевидно му нямало нищо и Тип му казал: