Ала в това време Дървеното магаре се спряло само, разочаровано, че няма как да се разгледа. Но видяло Тип и приближило към момчето.
Съществото вървяло много смешно: първо мърдало двата си десни крака, после двата отляво, също като кон раванлия, и от това тялото му се поклащало като люлка.
Тип го потупал по главата и успокоително изрекъл:
— Доброто, добричкото ми момче! — а Дървеното магаре веднага започнало да проучва Тиквоглавия Джак.
— Трябва да му измисля юзда — сетил се Тип.
И като си преровил джобовете, измъкнал здрава връв. Развил я, пристъпил към Дървеното магаре и вързал единия й край около шията му, а другия завил около едно дебело дърво. Дървеното магаре обаче не осъзнало какво е направил, отстъпило назад и скъсало връвта, но не се опитало да бяга.
— По-силно е, отколкото си мислех — установило момчето, — и е голям инат.
— Защо не му направиш уши? — попитал Джак. — Тогава ще му казваш какво да прави.
— Прекрасна идея! — зарадвал се Тип. — Как го измисли?
— Че аз не съм го измислил — отвърнал Джак, — не беше необходимо, защото от това по-лесно няма.
Тип бързо измъкнал джобното си ножче и измайсторил две уши от брезова кора.
— Трябва да ги направя по-големи — обяснил той, — иначе магарето ни ще заприлича на кон.
— Защо? — обадил се Джак откъм пътя.
— Защото на коня ушите са по-големи от човешките, а магарешките са по-големи от конските.
— Значи, ако моите бяха по-големи, аз щях да съм кон, така ли? — зачудил се Джак.
— Приятелю мой — тъжно казал Тип, — ти никога няма да бъдеш друго освен тиквена глава, колкото и да са ти големи ушите.
— Аха — кимнал Джак, — мисля, че те разбрах.
— Ако си ме разбрал, ти си цяло чудо — засмяло се момчето, — но от това да си мислиш, че си ме разбрал, няма никаква вреда. Ето, направих ушите. Ще подържиш ли магарето, да му ги поставя?
— Разбира се, само ме изправи.
И тъй, Тип изправил Джак, Тиквоглавия пристъпил към магарето и му хванал главата, а момчето пробило две дупки с острието на ножа и пъхнало в тях ушите.
— Много го разхубавяват! — възхитил се Джак.
Ала понеже тези думи, произнесени близо до Дървеното магаре, били първите звуци, които чувало, те тъй стреснали животното, че то подскочило напред, съборило Тип на едната, а Джак на другата страна и продължило да препуска, подплашено от тропота на собствените си крака.
— Стой! — креснал Тип и се надигнал. — Спри, глупчо, стой!
Дървеното магаре сигурно нямало да обърне внимание на виковете, но в този миг единият му крак хлътнал в лалугерова дупка и то се преметнало презглава на земята, където останало да лежи по гръб и бясно да мята крака.
Тип изтичал при него.
— Ама ти наистина си голямо магаре! — възкликнал той. — Защо не спря, като ти викнах „Стой!“?
— „Стой“ спри ли означава? — изненадало се Дървеното магаре и извъртяло очи към Тип.
— Разбира се!
— А дупката в земята и тя означава „стой“, така ли?
— То се знае, освен ако не я прекрачиш — обяснил Тип.
— Колко особено място е това — удивено възкликнало съществото. — И все пак какво търся тук?
— Как какво, аз те съживих и няма да съжаляваш за това, стига да ме слушаш и да правиш каквото ти казвам — отговорил Тип.
— Добре, тогава ще правя това, което ми казваш — смирено отвърнало Магарето. — Но какво стана с мен преди малко? Чувствам се някак особено.
— Понеже си нагоре с краката — обяснил Тип. — Ако спреш да риташ, ще те обърна.
— Аз колко страни имам? — запитало съществото.
— Няколко — отсякъл Тип. — И престани да риташ!
Дървеното магаре се укротило, спряло да рита и Тип с известно усилие успял да го преобърне и да го изправи.
— А, така е по-добре — въздъхнало странното същество.
— Едното ти ухо се е счупило — установил Тип, като го огледал. — Ще ти направя ново.
После го отвел до Джак, който безуспешно се опитвал да стане, и като помогнал на Тиквоглавия да стъпи на крака, Тип издялкал ново ухо и го закрепил на магарешката глава.
— А сега внимавай какво ще ти кажа — обърнал се той към своя вихрогон. — „Стой!“ означава да спреш, „Дий!“ означава да вървиш напред, „Бегом!“ означава да тичаш с всички сили. Разбра ли?
— Смятам, че разбрах — отвърнало Магарето.
— Браво! Всички сме се запътили към Изумрудения град, за да се срещнем с негово величество Плашилото, и Джак Тиквоглавия ще те язди, за да не си износва ставите.
— Съгласен съм — отвърнало Дървеното магаре. — Каквото ти искаш, и аз го искам.
Тип подкрепил Джак да възседне Магарето.
— Дръж се здраво — предупредил го той, — иначе може да паднеш и да си счупиш тиквата.