Оттогава й говорел винаги, когато имал удобен случай. Долината се превърнала в единствен свят за него, а светът отвъд планините, където хората живеели на слънце, изглеждал като фантастична приказка, която един ден той щял да й разкаже. Много нерешително и съвсем плахо Нунес й заговорил за своето зрение.
За нея зрението изглеждало най-поетичната измислица и тя заслушала неговите описания на звездите и планините и на нейната сладостна бяла хубост, сякаш всичко това било някакво гузно признание. Девойката не вярвала на думите му и ги разбирала само наполовина, но се възхищавала от цялата тази тайнственост и на него му се сторило, че тя разбира всичко.
Любовта му се отърсила от благоговението и добила кураж. Сега Нунес решил да я поиска за жена от Яков и старейшините, но тя се страхувала и отлагала. Една от по-големите й сестри обаче съобщила на Яков, че Медина и Нунес се обичат.
Още от самото начало всички се противопоставили бурно на сватбата на Нунес и Медина.
Не защото ценели нея, а защото него смятали за особняк, идиот, неразумно същество под допустимото ниво на човека. Сестрите й решително се обявявали против, защото с това тя щяла да ги злепостави. А старият Яков, макар че започнал да харесва и да се привързва към своя несръчен, но послушен слуга, поклатил глава и казал, че това няма да го бъде. Всички младежи се гневели, защото родът им щял да се развали, а един стигнал дотам, че изругал и ударил Нунес. Той му отвърнал с удар. Тогава за първи път им разкрил предимството да вижда в здрача и след тази схватка никой не се осмелявал да вдига ръка срещу него. И все пак всички казвали, че такава сватба е невъзможна.
Старият Яков бил нежно привързан към най-малката си дъщеря и му домъчняло, когато тя заплакала на рамото му.
— Нали знаеш, скъпа, че той е идиот. Страда от заблуди; не може да направи нищо както трябва.
— Зная — хлипала Медина. — Но той се пооправи. И ще се поправя все повече. И е силен, скъпи татко, и мил — по-силен и по-мил от всички други. И ме обича — и аз го обичам, татко.
Старият Яков се натъжил, като разбрал колко безутешна е тя, а освен това, което още повече го натъжавало, той харесвал Нунес по много причини. Затова отишъл и седнал наред с останалите старейшини в стаята без прозорци, отредена за съветите, заслушал се в хода на разговора и в подходящ момент казал:
— Той се пооправи. Много вероятно е някой ден да стане разумен като всички нас.
Тогава един от старейшините, който дълбоко се замислил, направил предложение. Той бил най-добрият лекар измежду тези хора, техният медик, и притежавал философски и изобретателен ум. И така на него му хрумнало да излекува Нунес от неговите особености. Един ден, когато там бил и Яков, той отново подхванал въпроса за Нунес.
— Прегледах Богота — рекъл той. — Случаят ми е съвсем ясен. Смятам, че може да бъде излекуван.
— Винаги съм се надявал на това — отвърнал старият Яков.
— Мозъкът му е повреден — допълнил слепият доктор.
Старейшините измърморили нещо в знак на съгласие.
— А какво може да го повреди?
— Да, какво? — запитал и старият Яков.
— Ето какво — отвърнал лекарят в отговор на собствения си въпрос. — Тези странни неща, наречени очи, които съществуват, за да придадат на лицето онази приятна мека извивка, в случая с Богота са поразени, така че засягат мозъка му. Те са силно изпъкнали, той има мигли, а клепачите му се движат и поради това мозъкът му е в състояние на непрекъснато дразнене и разруха.
— Така ли? — запитал старият Яков. — Така ли?
— Затова аз считам, че мога да кажа с положителност следното: за да го излекувам напълно, единственото нещо е да му направим съвсем обикновена и лесна хирургическа операция — а именно да премахнем тези дразнители.
— И тогава ще поумнее ли?
— Тогава той ще стане напълно умен и чудесен гражданин.
— Благодаря на небесата, че са ни дали наука! — възкликнал старият Яков и незабавно се завтекъл да сподели с Нунес радостните си надежди.
Но той бил поразен от студенината и разочарованието, с които момъкът посрещнал добрата новина.
— От твоя тон — рекъл старецът — човек може да помисли, че не обичаш дъщеря ми.
Медина убедила Нунес да отиде при слепите хирурзи.
— Ти нали не искаш — казал той — да загубя своята дарба да гледам?
Тя навела глава.
— Та моят свят — това е моето зрение.