— А кораба? — поинтелесува се главният лекар. — Ако нашите деди са намерили космически кораб или самолет, за находката биха се запазили някакви сведения.
— Да допуснем — каза човекът от Вашингтон, — че преследвачите са имали нещо като радар… Дори ние го имаме! Та, той е поставил кораба на автопилот и така е объркал следите си. Може да го е насочил към слънцето. Това обяснява излитащите и минаващите звезди. Какво ще кажете за това, докторе?
Брайдън само вдигна неопределено рамена.
— Никакви доказателства нямаме. Той е един луд. Но ако успеем да го излекуваме…
— И как, смея да попитам, вие се каните да го лекувате? — запита човекът от Вашингтон. — Аз мисля, че параноята е на практика неизлечима.
— Не е съвсем така — отвърна Брайдън. — сега за лекуването на слабоумието и шизофренията се прилагат с успех различни видове шокове. За параноиците нищо заслужаващо внимание не е съобщавано. Но наскоро доктор Ейтцън предложи да се прилага еуфоричен шок. Същността се състои в това, че натрапчивата илюзия да се разсее чрез създаването на халюцинация.
Главният лекар чрез размърдването си изказа неодобрението си към предлагания метод. Човекът от Вашингтон търпеливо чакаше.
— Когато се лекуват пациентите чрез еуфоричен шок — започна внимателно Брайдън, — даваните лекарства снемат напрежението и тревогата и създават усещане на еуфория и благополучие. Ейтцън добави към тях и халюциногени. Изглежда, това съчетание временно потапя болния в състояние, в което илюзията се осъществява и той си почива от борбата против действителността. И при това преминава през нещо като супер катарзис: осъществяват се всички негови желания. Много често след първия шок пациентът за кратък период от време си прояснява разсъдъка. Процентът на излекуваните е доста висок.
Човекат от Вашингтон запита:
— А какво е съвместимостта на неговите и земните аминокиселини?
Брайдън го изгледа с уважение.
— Не зная, но той почти два века се храни със земни храни и както знаете вече е доказано, че белтъците на всички планети под всички слънца трябва да бъдат еднакви. Но абсолютна сигурност нямаме. Той може да развие нещо като алергическа реакция. Вие казвате, че схемите имат огромно значение. Сигурно има смисъл, преди да почнем лечението му, да разберем от него, колкото се може повече.
— Е, да — снисходително се съгласи главният лекар, — щом е изчакал сто и шестдесет и две години, то няколко седмици или дори месеци са нищо в сравнение с отминалото. И аз бих желал да наблюдавам хода на експериментта. Наистина, скоро трябва да изляза в отпуска…
— Едва ли ще бъде нужно — прекъсна го човекът от Вашингтон.
— Аз вече споменах, че ще бъда в отпуска.
— Джон Кингмън в течение на сто шестдесет и две години се е опитвал да ни съобщи, как да получим управляема атомна енергия — каза тихо човекът от Вашингтон. — И джобни рентгенови апарати, и Бог знае още какво. Може някъде в болницата ви да се пазят чертежи на антигравитационни устройства, атомни бомби с висока ефективност, космически кораби или други оръжия, способни да унищожат цялото население на Земята. Боя се, че персоналът на болницата ще трябва да прекрати всяка връзка с външния свят, докато не проверим всичко.
— Но това е чудовищно! — възмути се главният лекар.
— Напълно вярно. Развитието на човечеството с векове напред е в главата на един луд. Двеста години прогрес е загубен напразно поради това, че се намира в лудницата. Но ще бъде къде по-лошо, ако информацията му бъде завладяна от други луди, които не седят в лудници, само защото се намират да кормилото на властта. Седнете, моля!
Главният лекар седна, а човекът от Вашингтон продължи:
— А сега, доктор Брайдън…
Джон Кингмън прекарваше дните си в презрително и тържествено веселие. Брайдън мрачно го наблюдаваше. Мидълуилската Психиатрия се превърна във въоръжен лагер — навсякъде се разхождаха военни постове и най-вече около сградата, където обитаваше странния пациент. Сега край него непрекъснато се тълпяха висококвалифицирани психиатри и учени и той изпитваше пълно удовлетвориние.
Той се намираше в царствена и тържествуваща откъснатост от света. Той бе най-великата, най-важната, най-значителната личност на цялата планета. И глупавите същества, които я населяваха (само външно приличаха на него), най-после бяха осъзнали божествеността му. Сега се блъскаха край него. И му приказваха на глупавия си език (той бе на такова високо ниво, че да падне до изучаването му). Напълно е възможно Джон Кингмън да си е измислил съвсем определен етикет, който трябва да съблюдават тези глупави същества и само тогава той ще благоволи да ги забележи.