Обследователите извършваха разнообразни анализи, а той не обръщаше никакво внимание на действията им. Те се опитваха с разнообразни хитрини да го накарат да изкаже знанията си. И веднъж, като злорадно се усмихваше, той начерта диаграмата на някаква реакция, която такива жалки мозъчета едва ли биха могли да схванат. Те се развълнуваха диво, а той страшно се развесели. Когато те изпитат на практика тази реакция и превърнат хиляди квадратни мили в изпепеляваща пара, тези, които оцелеят, ще осъзнаят, че нито с хитрост, нито със сила не могат да го заставят да разкрие богатството на богоподобния му ум. Нака тогава измислят подобаващ етикет с който да го умилостивят. Нека се унижават, нека се молят, нека принасят жертвоприношения в негова чест. Нака се отрекат от другите си богове заради него — Джон Кингмън, Великият! Когато тази реакция унищожи милиони същества, само тогава те ще разберат, че в него е съсредоточена цялата мъдрост, цялата сила и цялото величие на света.
Но Брайдън предотврати катастрофата. Когато в отговор на изтънчената хитрост на един учен, Джон Кингмън изобрази нова атомна реакция, докторът запротестира.
— Пациентът се явява параноик — обясни той мрачно. — За умствените му процеси са характерни подозрителността и хитростта. Той всеки миг може да нарисува нещо, което да доведе до всеобща катастрофа и това само и само да изтъкне собственото си величие. Не бива в никакъв случай да му се доверяваме! Трябва да сме внимателни!
Той обикаляше хората един след друг и ги убеждаваше, че параноикът може да направи всичко, с цел да докаже, че той е най-велик на света.
Новата реакция опитаха с микроскопически количества вещества и… унищожиха всичко в радиус на петдесет ярда. Това реши окончателно въпроса със състоянието на Джон Кингмън. Той беше луд. Той знаеше в областта на ядрената физика повече от всички хора взети заедно. Но докато си оставаше луд, на получените знания не можеха да се доверяват. Затова си струваше да рискуват и да се опитат да го лекуват.
Брайдън отново запротестира:
— Аз настоявах да го излекуваме — твърдо каза той, — но това бе преди време. Той позволи на Съединените щати да изскочат напред с няколко столетия в областта на ядрената физика. За него си мисля само като пациент. И като такъв можем да опитаме всичко, независимо от риска. Но той не е човек и смятам, че не бива да го лекуваме. Не зная, какво може да стане. А може да стане, каквото си иска.
Поради възраженията му, лечението започна цяла седмица по-късно, когато специално разпореждане на самия президент разреши изхода на делото. На доктор Брайдън му наредиха и той се подчини. Първо провери Джон Кингмън на поносимост спрямо еуфоричните лекарства. Организмът му не показа никаква отрицателна реакция. Направи същото и за халюциногените. Резултатът бе същият. И тогава…
Той инжектира на Джон Кингмън направо във вената смес от нужните вещества. Дозата беше недостатъчна за предизвикването на пълния ефект. Докторът смяташе да направи като минимум поне още една инжекция, а може би и повече, за постигането на пълен еуфорически шок. Не искаше да рискува. Първата доза щаше само да подобри настроението на пациента.
Но веднага Джон Кингмън започна да се гърчи в ужасни мъки. Брайдън имаше представа за алергиите и синенергията, но това което стана не можеше да предскаже. Случва се прост аспирин да съсипва хората. често пеницилинът предизвиква появата на силен обрив по кожата. Чистият препарат предизвиква едни последици, а при смес с други веществе — противоположните. И често те са непоправими. Лекарството, предизвикващо еуфория, се оказа за Джон Кингмън напълно безвредно, както и халюциногена, но взети заедно те се оказаха за него смъртоносна отрова.
Той бе в безсъзнание три седмици. Два дни се гърчеше като обезумял. Комата бе дълбока. Четири пъти мислеха, че е предал богу дух.
Но след три седмици отвори очи. А след още една заговори. Още от първите дни пролича, че е объркан. Той престана да бъде толкова отнесен, започна да изучава английски и с нищо не проявяваше симптоми на параноята. Той бе напълно нормален. КИ стигаше деветдесет, което отговаряше на средното ниво. И не помнеше кой е той. Въобще не се сещаше за нищо преди да постъпи в Мидуилската болница, абсолютно нищо. Очевидно това бе цената за оздравяването му.
Брайдън се сещаше за причината. Той наложи мнението си на разочарованите колеги, които сега искаха да изпробват хипнозата, „серумът на истината“ или още нещо подобно с което да пробият издигнатата преграда в съзнанието на Джон Кингмън.