Професор Опеншоу се надигна тежко и отиде до телефона, за да се обади на отец Браун и да го покани за вечеря, вместо за обяд. После запали цигара и отново се съсредоточи върху този странен случай.
Отец Браун чака дълго във вестибюла на ресторанта, в който го бе поканил професорът. Накрая Опеншоу и Прингъл се появиха и бе видимо, че професорът е ужасно развълнуван от странните неща, които току-що бе видял и чул. Били открили къщата на доктор Хенки и вратата с бронзова табелка с името „Д.Д.Хенки, ДМ“. Обаче не намерили самия него, а само онази ужасна книга — върху масата в гостната, сякаш току-що е била четена. Вратата към двора била отворена и върху земята имало няколко отпечатъка, които внезапно изчезвали. Били на куц мъж. Нямало какво повече да се научи за доктор Хенки, освен, че бил взел своето решение — погледнал в книгата и бил наказан.
Когато двамата влязоха в ресторанта, Прингъл внезапно постави книгата върху една маса, сякаш бе изгорила пръстите му. Свещенникът я погледна с любопитство. На челната корица имаше два стиха:
Отдолу куплетът бе преведен на гръцки, латински и френски.
Опеншоу бе дал поръчка на келнера и той им донесе коктейли.
— Надявам се, че ще вечеряте с нас — обърна се професорът към мисионера, но господин Прингъл поклати отрицателно глава.
— Моля да ме извините, но ще изляза, за да си помисля върху цялата тази история — каза той. — Мога ли да използувам за около час вашия офис?
— Боя се, че е заключен — отвърна леко изненадан Опеншоу.
— Забравихте, че в прозореца има дупка — каза мисионерът, усмихна се широко и изчезна в мрака.
— Твърде странен човек — промърмори професорът.
Когато се обърна към отец Браун, той откри с изненада, че свещенникът разговаря с келнера, който им бе донесъл коктейла. Ставаше дума за бебето на келнера, което било болно, но вече вън от опасност.
— Кога успя да се запознаеш с него? — попита професорът.
— О, аз вечерям тук един-два пъти месечно и понякога си бъбрим — бе отговорът.
Професорът, който вечеряше тук поне пет пъти седмично, дори не бе помислял да разговаря с келнер.
В този момент се чу телефонен звън и няколко секунди по-късно професорът бе извикан да говори. Гласът се представи като Прингъл.
— Професоре, не мога повече да се сдържам. Възнамерявам и аз да погледна в книгата. Говоря от вашия офис и книгата е пред мен. Ако нещо ми се случи, отсега ви казвам сбогом. Не… безполезно е да се опитвате да ме спрете. Не можете да го сторите навреме. Вече отварям книгата. Аз…
Чу се нещо като трясък. После Опеншоу извика няколко пъти Прингъл по име, но не чу нищо повече. Затвори телефона, върна се обратно и кротко седна на мястото си. След това спокойно, доколкото успяваше, разказа на свещеника с най-големи подробности тази чудовищна мистерия.
— Петима са изчезнали по този странен начин — каза той. — Всеки случай е невероятен. Но най-невероятен и най-странен е случаят с моя клерк Беридж.
— Да — съгласи се отец Браун, — Беридж наистина е постъпил странно. Той винаги внимаваше развлеченията да не пречат на работата му. Е, сигурен съм, че никой не знае какъв шегаджия е вкъщи…
— Беридж? — изненада се професорът. — За Бога, какво говориш — познаваш ли го?
— А, не — отвърна безгрижно отец Браун, — само, както каза, познавам келнера. Често трябваше да чакам в твоя офис и разбира се, разговарях с него. Той е безспорно интересна личност, дори бих казал ексцентрична.
— Не те разбирам — рече Опеншоу. — Но дори да е бил ексцентричен, това не обяснява случилото се с него и със сигурност не може да обясни останалите случаи на изчезване.
— Кои други случаи? — попита свещеникът.
Професорът се взря в него и заговори бавно и високо като на дете.
— Драги мой отец Браун, изчезналите са петима!
— Драги мой професор Опеншоу, не е изчезнал нито един. — Отец Браун се взря на свой ред в професора и заговори също така бавно и високо. — Казвам, че не е изчезнал нито един човек! — И след кратко мълчание добави: — Вероятно най-трудно е да се докаже, че 0+0+0 = 0. Хората понякога вярват и на най-странните неща. Но в твоя случай има един много слаб пункт.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти не си видял никой да изчезва. Не си видял човека, изчезнал от лодката, нито другия, изчезнал от палатката. Просто си повярвал на думите на господин Прингъл. А сигурен съм, че никога не би му повярвал, ако не беше изчезнал и твоят клерк.