— Може би си прав — каза бавно професорът. — Рече, че не съм видял нищо със собствените си очи. Но аз видях да изчезва Беридж.
— Беридж не е изчезнал — възрази отец Браун. — Напротив.
— Какво, по дяволите, имаш предвид с това „напротив“?
— Имам предвид — отвърна отец Браун, — че той никога не е изчезвал. Той се появи.
Опеншоу се взря в своя приятел, а свещеникът продължи:
— Той се появи в твоя кабинет дегизиран с гъста червена брада и се представи като мисионер Прингъл. А ти никога не си обръщал достатъчно внимание на своя собствен клерк, за да го познаеш под неговата направена набързо маскировка.
— Но… — започна професорът.
— Би ли могъл да го опишеш на полицията? — попита отец Браун. — Едва ли. Ти знаеше единствено, че е гладко обръснат и че носи очила. Само да свали очилата си, и ти вече не би го познал. Никога не си виждал засмените му очи. Той е поставил някаква книга на масата в твоя офис, спокойно е счупил прозореца, лепнал си е брадата и е влязал в твоя кабинет, знаейки много добре, че ти никога през живота си не си го поглеждал.
— Но защо е трябвало да ми изиграе такъв идиотски номер? — попита Опеншоу.
— Защото ти никога не си му обръщал внимание — отвърна отец Браун. — Наричаше го сметачна машина, защото го използуваше само за това. Никога не си забелязвал, че е личност, че има свои собствени виждания за теб и за твоите теории. Ти мислеше, че би могъл да разбереш всеки и всичко. Не можеш ли да схванеш неговото безумно желание да докаже, че не можеш да разбереш дори собствения си клерк? Не чу ли за жената, която купила двете най-безполезни неща: стара докторска табелка и дървен крак? С тези две неща твоят клерк е създал образа на доктор Хенки. Създал го е толкова лесно, колкото и образа на капитан Уейлс. Той поставил табелката с името „Д-р Хенки“ на вратата на собствения си дом…
— Искаш да кажеш, че мястото, което посетихме на Хемстед Роуд, е собственият дом на Беридж? — попита Опеншоу.
— Знаеше ли си къде се намира неговият дом, или поне адреса му? — попита свещеникът. — Слушай, имам високо мнение за теб и твоята работа. Ти си разкрил много лъжци, но не търси лъжец във всеки.
— Къде е Беридж сега? — попита професорът след известно мълчание.
— Ни най-малко не се съмнявам, че се е върнал в твоя офис — отвърна отец Браун. — Фактически е там точно от момента, в който господин Прингъл отвори ужасната книга и изчезна.
Последва още едно дълго мълчание, след което професор Опеншоу се засмя. Той се смееше със смеха на големият мъж, който е достатъчно велик, за да си позволи да изглежда малък. После каза:
— Значи си го заслужавам, щом не забелязвам най-близките си сътрудници. Но не мислиш ли, че всички тези инциденти един след друг могат да уплашат някого? Не почувства ли макар и само за момент, че те е страх от тази ужасна книга?
— О, това ли? — отвърна отец Браун. — Отворих книгата веднага, щом я видях да лежи там. Цялата е само с бели листа.