Выбрать главу

В. А. Секистов

„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн

(1939–1943 г.)

ПРЕДГОВОР

Най-важният резултат от Първата световна война (1914–1918 г.) беше, че Русия, една от най-големите страни в света, която заема една шеста част от земното кълбо, в резултат на Великата октомврийска социалистическа революция отпадна от капиталистическата система и тръгна по пътя на социалистическото строителство. Великата октомврийска социалистическа революция, извършена от работническата класа в Русия в съюз с бедното селячество, под ръководството на комунистическата партия, сложи началото на нова ера в историята на човечеството — ерата на разпадането на капитализма и утвърждаването на социализма. От този момент капитализмът престана да бъде единствена и всеобхватна система. Светът се раздели на два лагера — лагера на социализма и лагера на капитализма. Започна всеобща криза в капиталистическата система.

Империалистите от целия свят още с провъзгласяването на Съветската социалистическа република в Русия много пъти се опитваха да свалят съветската власт и да възстановят в страната капиталистическия строй. Но въпреки разрухата на народното стопанство и въпреки че младата съветска република трябваше да създава своите въоръжени сили в хода на самата борба против добре въоръжените и обучени армии на врага, силите на военната интервенция и на вътрешната контрареволюция бяха разгромени. В периода между Първата и Втората световна война съветският народ под ръководството на комунистическата партия превърна своята родина от аграрна страна в могъща индустриална държава.

Успехите на Съветския съюз в мирното социалистическо строителство предизвикаха злоба и ненавист у империалистическите хищници, които непрекъснато крояха нови планове за военно нападение срещу съветската държава.

Империалистическите кръгове в САЩ, Англия и Франция многократно правеха опити за постигане на разбирателство с агресивните кръгове в Германия, Япония и Италия, за създаване на единен империалистически фронт срещу СССР, обаче те не успяха да направят това. Причините, които им попречиха, се коренят в неразрешимите противоречия между капиталистическите страни. Германските и японските империалисти под знака на подготовката за кръстоносен поход срещу комунизма се готвеха за по-обширен план — за завоюване на световно господство. Тези планове не бяха тайна за страните победителки от Първата световна война.

За създаването на единен империалистически фронт пречеха непрекъснатото нарастване на икономическата, политическата и военната мощ на СССР, умелата съветска външна политика, с която Съветският съюз използуваше противоречията между империалистите в свой интерес, а също така и все по-голямото нарастване на авторитета на Съветския съюз сред трудещите се от целия свят.

Реакционните сили в САЩ, Англия и Франция въпреки всички усилия не успяха да насочат хитлеристката агресия само срещу Съветския съюз.

Преди войната управляващите кръгове в Англия, Франция и САЩ провеждаха така наречената „мюнхенска“ политика, насочена към развързване ръцете на Хитлер за война срещу Съветския съюз. За тази цел „западните държави правеха отстъпка след отстъпка на Хитлер, тласкайки го на Изток, към нашата страна“1.

Тази политика доведе до заграбването на Австрия от хитлеристите и до сключването на позорното мюнхенско съглашение.

По това време всички предложения на съветското правителство за организиране на колективна безопасност, за съвместен отпор срещу хитлеристката агресия бяха отхвърляни от западните държави.

Следващото развитие на хитлеристката агресия доведе управляващите кръгове в Англия, Франция и САЩ до съвършено изненадващ резултат. „Работата се обърна, така че онзи, когото тогавашните управляващи кръгове в Англия, Франция и САЩ отглеждаха като свое вързано куче и се канеха да го пуснат срещу СССР, се откъсна от синджира и се хвърли върху тези, които го отглеждаха.“2

Реакционните англо-френско-американски кръгове, които откърмиха немския фашизъм, не допущаха, че той ще започне борба за световно господство с нападението срещу своите западни съседи и ще застраши коренните интереси на господствуващите класи в Англия, Франция и САЩ.

Мъдрата политика на комунистическата партия и съветското правителство, от една страна, и неразрешимите империалистически противоречия, от друга, поставиха управляващите кръгове в Англия и САЩ пред необходимостта от създаването на антихитлеристка коалиция.

От създаването на антихитлеристката коалиция бяха кръвно заинтересовани свободолюбивите народи от целия свят. Тяхната борба срещу фашизма стана борба за съществувание, за свобода и национална независимост.

вернуться

1

Речь Н. С. Хрущева. Газета „Правда“, 7 декабря 1955 г.

вернуться

2

Речь. Н С. Хрущева. Газета „Правда“, 7 декабря 1955 г.