Какви мерки предприеха САЩ, Англия и Франция срещу нарушенията на Версайлския договор от хитлеристите по отношение ограниченията на въоръжените сили на Германия? Никакви. Нещо повече, за най-голямо учудване на Хитлер от Лондон попитаха: „Все пак, не искате ли в Берлин да пристигнат английски министри въпреки всички събития.“ Това много ясно показа на Хитлер, че от „сериозни мерки от страна на Англия няма защо да се опасява…“19
След няколко дена, на 25 март 1935 г., Джон Саймон, като че нищо не се е случило, пристигна в Берлин. По време на преговорите с английските министри Хитлер излязъл в почивка от заседателната зала и възбуден от радост, извикал пред чакащите в приемната: „Ние установихме контакт.“20
След това управляващите кръгове на Англия направиха по-нататъшни отстъпки. На 18 юни 1935 г. те се съгласиха германският военноморски флот да съставлява 35% от военноморския флот на Британската империя. По отношение на подводния флот англо-германското морско съглашение имаше специална уговорка, позволяваща на Германия да доведе числеността на германския подводен флот до 45%, а при известни условия даже и до 100%, т.е. наравно с числеността на английския подводен флот.
Управляващите кръгове на Англия се съгласиха за създаването на германския военноморски подводен флот затова защото той, „макар и в състав една трета от английския, ще бъде господар на Балтийско море“21. Не е трудно в това да се съзре антисъветската насоченост на англо-американското морско съглашение.
Веднага след сключването на англо-германското морско съглашение в Германия започна построяването на два линейни кораба („Бисмарк“ и „Тирпиц“) с водоизместимост по 45 000 т всеки. А нали в това време Англия, Франция и САЩ бяха свързани с Вашингтонското морско съглашение от 1922 г., според което сами тези държави не можеха да строят военноморски кораби с водоизместимост повече от 35 000 т. Следователно отново създаващият се германски военноморски флот може и в еднаква степен да заплашва и Англия, и Франция, и САЩ.
Скоро хитлеристка Германия пристъпи към ликвидирането и на другите клаузи от Варсайлския договор. На 7 март 1936 г. Хитлер в райхстага заяви, че германските войски ще бъдат въведени в Рейнската област. Докато той говореше за своите намерения, немскофашистките войски вече завземаха всички най-важни градове в тази област. Изказването на Хитлер в райхстага имаше за цел да осигури отстъпки в случай на активно противодействие от страна на Англия и Франция.
Тази предпазливост не беше без основание. Франция и Англия имаха по това време военно превъзходство в сили и средства над хитлеристка Германия. Трябваше им само да проявяват решителност и на хитлеристите би се наложило да отстъпят. Обаче те им позволиха да заемат Рейнската област без съпротива. Причината беше тази, че „англичаните и французите водеха вън от Лигата на нациите (Обществото на народите — В. С.) преки преговори с немците.“22
Вярно е, че английските политици от време на време се обръщаха с протести в Обществото на народите по повод нарушенията на военните клаузи от Версайлския договор от страна на Германия. Но това се правеше не за обуздаване на германските милитаристи, а за измама на общественото мнение. С протестите в Обществото на народите английските управляващи кръгове се стараеха да разсеят тревогата на миролюбивите народи от откритото възраждане на германската агресивна армия.
В действителност английското правителство само, с помощта на отделни съглашения с хитлеристка Германия, ликвидираше морските клаузи на Версайлския договор. Управляващите кръгове на САЩ, Англия и Франция способствуваха за ликвидирането и на всички други клаузи от Версайлския договор. Към 15 октомври 1936 г. германските милитаристи сформираха три танкови дивизии. За размера на изграждането на германската армия в мирно време може да се съди по следните данни23:
Наименование | 1932 г. | 1935 г. | 1936 г. | 1937 г. |
---|---|---|---|---|
Дивизии: | ||||
пехотни | 7 | 24 | 36 | 32 |
мотопехотни | — | — | — | 4 |
леко моторизирани | — | — | — | 1 |
планинско-стрелкови | — | 1 | 1 | 1 |
танкови | — | 3 | 3 | 3 |
кавалерийски | 3 | 2 | — | — |
Кавалерийски бригади | — | 1 | 1 | 1 |
Всичко | 10 | 31 | 41 | 42 |
23
Мюллер-Гиллебранд. Сухопутная армия Германий, 1933 — 1945 г., т. 1, пер. с нем., М., 1956, стр. 27.