В резултат на контранастъплението на съветските войски при Москва на главната противникова групировка — групата армии „Център“ — беше нанесено решително поражение. Съветските войски ликвидираха непосредствената заплаха на съветската столица — Москва.
Немскофашистките войски не издържаха на натиска на съветските войски. Те понесоха големи загуби и започнаха да отстъпват безредно, като изоставяха бойната техника и транспортните средства. По полетата на Подмосковието съветските войски плениха и унищожиха общо към 2000 оръдия и минохвъргачки, около 1100 танка, повече от 1600 картечници, повече от 12 200 машини и много друга военна техника на противника. Загубите на врага при Москва само в убити бяха 72 000 души. Командирът на 2-и немскофашистки корпус, Типелскирх, признава, че „числеността на неговите войски се намалила до една трета от списъчния състав“253.
Към края на зимата 1941–1942 г. в много немски дивизии, разгромени от съветските войски, „останаха до 5000 души, а ротите имаха по 50 души“254, докато преди нападението срещу Съветския съюз противниковите дивизии по щат имаха по 16 855 души във всяка.
В началото на януари 1942 г. настъплението на съветската армия при Москва прерасна в общо настъпление от Ладожкото езеро до Черно море. Бележките на Чано за този период са проникнати от настроения на пълна безнадеждност: „2 януари 1942 г. — От нашето посолство в Берлин е получено съобщение, че на руския фронт работите вървят все по-зле и по-зле. 23 януари. — От Русия идват лоши новини. Руското настъпление продължава с усилено темпо и с нарастваща сила. Както вчера каза Гранди, в Русия духа вятър от Березина.“255
Към 23 февруари 1942 г. немскофашистките войски бяха отхвърлени на 120–140 км на запад от Москва.
Победите на съветските войски при Москва са решаващо събитие през първата година на Великата отечествена война на Съветския съюз и същевременно първото крупно поражение на фашистка Германия във Втората световна война. Съветската армия разпръсна мита за непобедимостта на немскофашистките войски. Окончателно се провали планът за „светкавичната“ война срещу Съветския съюз.
Поражението на немскофашистките войски при Москва показа, че Съветският съюз е такава сила, която е способна да удържи пълна победа над фашистка Германия и нейните сателити и да освободи европейските народи от фашисткото робство.
Контранастъплението на съветските войски при Москва е първата крупна стратегическа настъпателна операция през Великата отечествена война. Тази стратегическа операция се осъществи със силите на три фронта.
Точното взаимодействие на фронтовете в операцията беше постигнато под умелото ръководство на върховното главно командуване. Създаването на мощни резерви и скритото им съсредоточаване позволиха на върховното главно командуване да постигне стратегическа внезапност. Стратегическата инициатива (наистина още временна) беше изтръгната от врага и премина в ръцете на съветското върховно главно командуване.
Източници за победите на съветската армия при Москва бяха несъкрушимостта на съветския обществен и държавен строй, морално-политическото единство, дружбата и високият патриотизъм на съветския народ, високите бойни и морални качества на съветската армия.
В резултат на победите на съветската армия при Москва през зимата на 1941–1942 г. значително се укрепи международното и вътрешното положение на Съветския съюз и порасна международният му авторитет. Към средата на 1942 г. Съветският съюз установи дипломатически отношения вече с 35 държави, докато преди войната такива отношения съществуваха само с 25 държави.
Победите на съветските войски при Москва оказаха огромно влияние за ускоряване на процеса за разгръщане на национал-ноосвободителната борба в страните, окупирани от немския фашизъм. Особено широка националноосвободителна борба се разгърна в Полша, Чехословакия, Франция, Албания, Югославия и Гърция.
Съветският съюз стана ръководеща и направляваща сила в антихитлеристката коалиция. Победата на съветските войски при Москва насади в сърцата на съветските хора и всички поробени от германските фашисти европейски народи вяра, че Съветският съюз и неговите въоръжени сили са способни да нанесат пълно поражение на фашистка Германия и да спасят свободолюбивите народи от фашисткото робство.
Враговете на Съветския съюз, които предсказваха на Хитлер скорошна победа, както и трябваше да се очаква, се оказаха в незавидно положение. Окончателният провал на „светкавичната“ война срещу Съветския съюз и поражението на немскофашистките армии при Москва провалиха набелязания от Хитлер план за разгръщане на настъпление в широки мащаби в Северна Африка. През есента на 1941 г. на Хитлер не му беше до Северна Африка, тъй като „катастрофата на руския фронт получи големи размери“256. Съветско-германският фронт поглъщаше всички резерви.