Англичаните превъзхождаха също противника в бронетранспортьори със 750% и в артилерия със 180%.
Основната цел на планираните от английското командуване бойни действия през ноември 1941 г. беше да се обкръжи и разгроми главната групировка на италиано-немските войски в района на Тобрук. За тази цел беше набелязано да се нанесе удар на противника от три страни. Главният удар се нанасяше от 30-и корпус — от изток към Сиди Омар, Бир ел Гоби, а след това — на север към Тобрук с цел да се накара противникът да въведе в бой танковите части; спомагателен удар — със силите на 13-и корпус — на север, на приморското направление по протежение на автострадата с цел да изолират Бардия и Ес Салум. И вече след това гарнизонът на Тобрук (70-а дивизия, 32-а армейска бронирана бригада и полският пехотен полк) трябваше да нанесе удар по тила на немските танкови части и да затвори обръча на обкръжението в пункта Сиди Резех.
Като набелязваше операцията с решителна цел, английското командуване отдаваше голямо значение на отстраняването на командуващия немския африкански корпус, Ромел, за успеха на операцията. В английския щаб се смяташе, че ако Ромел бъде убит, предстоящите действия ще бъдат сигурно спечелени.
Специално определеният за убийството на Ромел диверсионен отряд „Командос“, състоящ се от 26 души, беше стоварен от две подводници на крайбрежието в дълбокия тил на противника. Но опитът за убийството на Ромел не успя. В деня на нападението на отряда „Командос“ Ромел не се оказа в щаба и вместо него беше убит началникът на тила.
Някои английски военни ръководители твърдят, че ако в тази нощ беше убит Ромел, в следващите боеве италианските дивизии и африканският корпус щяха да бъдат напълно разбити. Подобни твърдения, разбира се, не спомагаха правилно да се организират и проведат операциите за обкръжаването и унищожаването на основната противникова групировка в Киренайка.
Липсата на втория фронт в Европа беше благоприятна за фашистка Германия. Съветският съюз беше принуден да води освободителна война сам, без каквато и да е била военна помощ. Когато стана въпрос за оказване на реална помощ на Съветския съюз не на думи, а на дело, реакционните сили в Англия се опитаха да представят Северна Африка като един от решаващите театри на войната с фашистка Германия. Ограничените действия на Североафриканския фронт, които се водеха с малки сили и средства, твърде много се преувеличаваха в английския печат. Това се правеше с цел да се отклонят от активни и действени мерки за борба с фащистка Германия.
На 18 ноември 1941 г., като предприеха настъпление в Северна Африка със същата цел, както и през декември 1940 г. — осигуряване границите на Египет, — английските управляващи кръгове представяха това като откриване на „втория фронт в Северна Африка“. На 22 ноември 1941 г. английският коментатор Сирил Лекин, твърдеше по радиото, че „развитието на военните действия в Африка има голямо значение за руския фронт. Това е този втори фронт, за който говореше Сталин в своя доклад.“ Имаше и по-авторитетни изявления. Например генерал Окинлек смяташе, че фашистка Германия „е подложена на атаки от два фронта — в Русия и в Либия“268.
Реакционната английска преса се стремеше да създаде илюзия за уж равните условия във войната на Великобритания и Съветския съюз срещу фашистка Германия. Обаче достатъчно е да се сравнят трите немски дивизии в Северна Африка и 179 хитлеристки дивизии на съветско-германския фронт, за да се разбере колко мизерно беше значението на „втория“ фронт в Северна Африка. Немскофашисткото командуване не скриваше, че районът на Средиземно море остава „второстепенен театър на военните действия…“269 Обаче реакционната английска преса се стараеше да не забелязва това. Като заблуждаваше общественото мнение, тя пишеше, че настъплението на английските войски ще има решаващо влияние върху целия ход на Втората световна война, че „армията на пустинята“ трябва да впише нова страница в историята, че предстоящото настъпление е толкова грандиозно, че може да се сравни само с Ватерло. На 20 ноември 1941 г. английското правителство заяви в парламента, че „армията на пустинята“ е заела изходни позиции на голям фронт от морето до оазиса Джарабуб и на разсъмване на 18 ноември е започнало генерално настъпление. Вестниците побързаха да разтръбят това изявление на английското правителство. На 20 ноември „Дейли експрес“ съобщи за ангийското настъпление в Либия под голямо заглавие на първа страница: „Англичаните настъпват. В първия ден са изминати 80 км.“ При това английските вестници особено подчертаваха, че изявлението на английското правителство за „грандиозното“ настъпление в Северна Африка не е нищо друго освен откриването на втория фронт срещу фашистка Германия.
269
Итоги второй мировой войны. Сборник статей, К. Ассман, Война на море, пер. с нем., М., 1957, стр. 172.