Какво представляваше „новото Ватерло“, за което английската реакционна преса извести на целия свят?
На 18 ноември английските войски (три английски бронирани бригади, една английска пехотна бригадна и една южноафриканска пехотна дивизия) започнаха бойните действия, като нанесоха главния удар в направление на Сиди Омар, Габр Салех, Бир ел Гоби и Сиди Резех (схема 26). Намиращата се на това направление 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“ се отдръпна от боя и отстъпи към Бир ел Гоби (50 км южно от Тобрук).
Като не срещнаха съпротива, английските бронирани бригади в района на Габр Салех се разделиха в различни направления: 22-а бронирана бригада се насочи към Бир ел Гоби, а 7-а към Сиди Резех. В Габр Салех остана 4-а бригада за връзка с левия фланг на 13-и корпус. На следващия ден английските войски достигнаха района на Бир ел Гоби, а след това и на Сиди Резех, опитвайки се да излязат на приморския път източно от Тобрук.
Италиано-немските войски, като не приеха боя, отстъпиха. Това позволи на англичаните през първите три дена без особени загуби да се придвижат на 80 км в дълбочина на Киренайка. Бързото придвижване на британските войски замая главите на английските генерали. Вестниците писаха, че след завземането на Сиди Резех противниковите комуникации в района на границите са окончателно прекъснати. Военният наблюдател на в. „Дейли експрес“ на 24 ноември побърза да съобщи, че в триъгълника между Тобрук, Бир ел Гоби и Бардия германските танкови дивизии са попаднали в капан.
В действителност привечер на 22 ноември немците си възвърнаха Сиди Резех с танковата група в състав 15-а и 21-а танкова дивизия. Това стана така. През втората половина на деня на 22 ноември моторизираната пехота на 21-а танкова дивизия атакува височините при Сиди Резех от север, а 5-и танков полк, като обходи тези височини от запад, атакува летището в района на Сиди Резех. Артилерията на танковата група поддържаше атаката със съсредоточен огън. Англичаните не очакваха тази атака. В резултат на атаката по фронта и тила голяма част от 1-и батальон на английските кралски стрелци беше пленена.
Вечерта на 22 ноември авангардът на 15-а танкова дивизия (8-и танков полк) се натъкна на английския бивак в района на Сиди Резех. Тъмнината помогна на немския авангард да се развърне и незабелязано да обкръжи английския лагер. Меха-ник-водачите на танковеге запалиха фаровете. Заслепени и изненадани, англичаните не можаха да окажат съпротива. Бяха пленени щабът и голяма част от 4-а бронирана бригада. От взетите щабни документи италиано-немското командуване узна за опознавателните сигнали (зелена ракета), които 4-а бронирана бригада използуваше през нощта за свръзка с 22-а бронирана бригада.
Немското командуване предаде по английския код в щаба на 22-а бронирана бригада сигнала, че 4-а бронирана бригада отива към тях за съединяване. Скоро след това командирът на 22-а бронирана бригада, Стерлинг, и другите офицери от щаба видяха приближаващите се танкове. Това бяха английски танкове, но с немски екипажи; зад тях се движеха немски танкови части. От челния танк на колоната се издигна зелена ракета.
Като се изравниха с английските бойни машини, подхождащите танкове застанаха по два до всяка една от тях. Когато англичаните откриха измамата, беше вече късно и 2-а английска бронирана бригада остана без управление.
На другия ден италиано-немското командуване с обединените сили на две дивизии — 15-а немска танкова дивизия и 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“ — нанесе при Сиди Резех контраудар от югоизточната страна и здраво притисна 5-а южноафриканска бригада на генерал Армстронг. Тази бригада, прикована по фронта от италианската танкова дивизия „Ариете“, а атакувана откъм тила от немските танкови части, беше откъсната от другите английски части и пленена заедно с командира на бригадата.
Чърчил беше принуден да признае, че „немците взеха надмощие и ние понесохме по-тежки загуби в танкове от тях… Генерал Нори, който командуваше 30-и корпус, загуби две трети от своите танкове… Това беше сериозен неуспех.“270
Привечер на 23 ноември настъпи критичен момент. Не можеше и дума да става за каквото и да е присъединяване на 30-и корпус с гарнизона на Тобрук. Настъплението на 13-и английски корпус по посока на автострадата също не успя. На 22 ноември 13-и корпус беше спрян в района на форта Капуцо (на 6 км от египетската граница). Действията на войските от корпуса се ограничиха с обсадата на Бардия, Ес Салум и прохода Халфа.