С неуспехи завърши и опитът на английските части от състава на гарнизона на Тобрук (70-а пехотна дивизия и 32-а армейска танкова бригада) да се съединят с войските на 30-и корпус. Привечер на 23 ноември частите, които излязоха за съединяване с 30-и корпус, бяха спрени от немските войски в района на Ел Дуда. По такъв начин войските, намиращи се в Тобрук, не можаха да пробият италиано-немската блокада.
От 24 ноември смелият тон на английската преса започна да намалява. Вестниците пишеха вече, че блестящото начало невинаги завършва с успех.
По същото време американската преса много говореше за „мекия ход на гумените колела на американските танкове“, създаващи удобства за екипажа. Но лондонският кореспондент на агенция „Юнайтед прес“ на 27 ноември писа: „В сраженията в Либия участвуват 340 — 360 американски танка. Гумените им колела не ги бива за пустинята.“
Резултатите от английското настъпление се оказаха плачевни. При Сиди Резех бяха разбити две английски бронирани бригади и една южноафриканска пехотна бригада. Планът за обкръжаването и разгрома на италиано-немската групировка в Триъгълника Тобрук, Бир ел Гоби, Бардия претърпя крах. Авторите на доклада за действията на 8-а армия бяха принудени да нарекат една от главите „Неуспехът при Сиди Резех (18–24 ноември 1941 г.)“.
Италиано-немското командуване, възползувайки се от благоприятната обстановка, реши да активизира своите действия. На 24 ноември основните немски танкови сили бяха хвърлени към египетската граница в направление на Сиди Омар за действия в тила на 8-а английска армия (схема 27). През време на похода италиано-немските войски плениха моторизираната английска бригада начело с командира й Джеймс Кърджис, завзеха Сиди Омар, придвижиха се в дълбочина на египетска територия повече от 30 км, след това завиха на север и започнаха да се придвижват към прохода Халфа. Щабът на 7-а бронирана дивизия, при който беше и командуващият 30-и корпус, беше обкръжен.
Командуващият 8-а английска армия, Кънингхам, след като немските танкове разгромиха щаба му, не можеше да се отърве от преследващите го немски танкове, докато накрая се оказа в щаба на една от дивизиите. Оттук той „продължи да бяга по посока на Египет, а танковете на Ромел продължаваха да го гонят“271.
Главнокомандуващият Окинлек нямаше „никаква представа къде се намират неговите войски“272. Когато преследването завърши, „генерал Кънингхам се намираше в тежко нервно разстройство“273. Като пристигна в щаба на Окинлек, Кънингхам съобщи, че „планът не е изпълнен, необходимо е да се прекрати операцията и да се отведат войските за прегрупиране“274. С други думи, Кънингхам дойде до заключение, че планът на Окинлек се провали. Окинлек не се съгласи с Кънингхам, сне го от длъжност и на 26 ноември за командуващ на 8-а армия назначи своя началник щаб, генерал Ритчи.
Изобщо Ромел „извърши хаос в английските тилови райони и взе много пленници“275. Рейдът в тила на 8-а армия позволи на немското командуване да попълни своя танков парк за сметка на повредените и заловените от англичаните машини. Едва в тези боеве английското командуване узна, че немците на място възстановяваха и ремонтираха повредените танкове. А англичаните изпращаха своите повредени танкове за ремонт в стационарните армейски ремонтни работилници в дълбокия тил в района на Александрия.
След излизането на основните немски танкови части в рейд обстановката в района на Сиди Омар се измени в полза на англичаните (схема 28). 2-а новозеландска дивизия, намираща се в района на Капуцо, извърши маньовър на обширни, незаети от противника пространства в пустинята и на 26 ноември отново завзе Сиди Резех. След това новозеландците завиха на север и на 27 ноември се съединиха с частите на 70-а дивизия при Ел Дуда. Гарнизонът на Тобрук беше деблокиран за късо време. Между Сиди Резех и Ел Дуда се образува „коридор“, който разделяше италиано-немските войски на две части: на запад от „коридора“ се намираше 90-а лека немска пехотна дивизия, на изток от „коридора“ действуваше основната италиано-немска танкова групировка (21-а и 15-а немска танкова дивизия и 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“). По това време (26–27 ноември) 15-а и 21-а танкова дивизия, обкръжиха в района на форт Капуцо 5-а новозеландска бригада начело с командира й и я плениха.