В дните на паника за англичаните, когато немскофашистките танкове извършваха рейд в тила на 8-а армия, Тобрук се оказа спасителна надежда за Окинлек. Ако не беше английският гарнизон в Тобрук, новозеландската дивизия нямаше да дойде до крайбрежието дори и след второто завземане на Сиди Резех на 26 ноември. Освен това благодарение на пасивната обсада на Тобрук, която продължи седем и половина месеца и заангажира пехотните дивизии, немските танкови съединения, намиращи се на египетската граница, се оказаха без достатъчна поддръжка от пехотата.
Завземането на Сиди Резех от новозеландската дивизия принуди Ромел на 30 ноември да пристъпи към пробив на „коридора“, който затваряше основните и най-удобни комуникации на италиано-немската групировка. Ударът се нанасяше от две страни: от 15-а немска танкова дивизия с обход от запад, от 21-а немска танкова дивизия — от изток и от танковата дивизия „Ариете“ — от юг (схема 29).
На 1 декември 2-а новозеландска дивизия и 7-а бронирана дивизия излязоха от обкръжението в района на Сиди Резех и отстъпиха в района на Бир ел Гоби. Общите загуби на новозеландската дивизия бяха над 3000 души. По такъв начин английските войски не успяха да се задържат на противниковите комуникации.
Английското командуване беше принудено да съобщи, че италиано-немските войски успяха да излязат към Тобрук и да се оттеглят „в пълен ред на позиции, минаващи южно от Газала“276.
На 5 декември английската преса призна, че британската армия претърпя поредния неуспех в Северна Африка: „Не успя да отреже главните сили на неприятеля“277. На английското командуване оставаше да се задоволи с деблокирането на Тобрук. На 9 декември 1941 г. частите на 13-и корпус най-после се съединиха с частите на 70-а дивизия в района на Ел Адем.
В района на Айн ел Газала (северозападно от Тобрук) италиано-немските войски в продължение на пет дена (от 11 до 15 декември) отбиваха фронталните атаки на британските части (схема 30). На 17 декември италиано-немските войски с изключение на гарнизоните в Бардия, Ел Салум и в прохода Халфа, които Ромел не можа да деблокира, започнаха по-нататъшното отстъпление към Бенгази.
Английските патрули откриха отстъплението на италиано-немските войски чак на другия ден. Британските войски не бързаха да преследват противниковите колони. Според Ромел, противникът можеше да хвърли големи танкови сили през пустинята и да отреже пътя за отстъпление на немския африкански корпус. Обаче това не се случи. Английското командуване оправдаваше пасивните си действия с лошото време и отвратителните пътища.
От Бенгази Ромел преведе групировката си в пълен ред в района на Аджедабия, където италиано-немските войски прекараха до 6 януари 1942 г., здраво задържайки Аджедабия въпреки английските атаки. Така например на 27 декември 1941 г. 7-а английска бронирана дивизия беше насочена в обход, южно от Аджедабия, но се натъкна на артилерийска засада. 15-а немска танкова дивизия се възползува от това и атакува във фланг бронираната дивизия. Англичаните загубиха 136 танка и 300 души пленени. Останките от бронираната дивизия (30 танка) бързо отстъпиха. Както и по-рано, бронираната дивизия действуваше по отделни колони с големи разстояния между тях, което позволи на 15-а танкова дивизия да бие англичаните по части.
От района на оазиса Джарабуб действуваше в самостоятелна колона 5-а индийска пехотна дивизия. Тя не срещна съпротива от италианските части и към 3 декември завзе оазиса Ауджил (350 км западно от Джарабуб), застрашавайки по такъв начин италиано-немските войски в дълбокия тил. Тези оазиси са богати с вода и през тях минава пътят от Триполи за вътрешността на Киренайка. Но 5-а индийска дивизия не можа нито да завземе укрепения рубеж при Ел Агейла, на който се намираха само малки охранителни части на противника, нито да попречи на италиано-немските войски да се оттеглят зад него. Тази дивизия, както и цялата 8-а английска армия, действуваше по отделни отряди. Всеки отряд се състоеше от пехотни поделения, артилерийски батареи, няколко противотанкови оръдия, няколко бронирани машини и обоз. В резултат на това основните сили на англичаните се оказаха разсредоточени, разпръснати. Нямаше взаимодействие между отделните отряди и колони.
Появяването на отделните отряди от 5-а индийска дивизия на комуникациите на италиано-немските войски в дълбокия им тил е плах опит на английското командуване да осъществи маньовър из обширните пространства на пустинята. Но не беше използувана възможността за маньовър с големи механизирани сили.