Разпокъсаните опити на отделните отряди на 5-а индийска дивизия не можаха да попречат на противниковото отстъпление. През нощта на 6 януари 1942 г. италиано-немското командуване без спънки преведе своите войски в района на Мерса Брега, за да се подготви за нови настъпателни действия. Британските войски се придвижиха към Мерса Брега (източно от Ел Агейла) и се ограничиха с патрулни действия.
На 2 януари 1942 г. гарнизонът на Бардия (6000 италианци и 1000 немци) след двумесечна обсада сложи оръжие. Италиано-немският гарнизон в Бардия се командуваше от немския генерал Шмид. Обикновено хитлеристките генерали приписваха всички успехи на себе си, а всички неуспехи и поражения — на своите италиански съюзници. Така беше и в този случай. Шмид, като попадна в плен при Бардия, заяви на кореспондента на „Дейли Хералд“, че не можал да устои, тъй като командувал италиански войници. От своя страна италианците твърдят, че инициативата за предаването в плен принадлежи на самия Шмид.
На 10 януари 1942 г. британските войски завзеха Ел Салум, а на 17 януари — прохода Халфа. Към 18 януари на цялата територия на Киренайка завършиха военните действия.
Причините за бързото отстъпление на основната италиано-немска групировка към укрепения рубеж на Ел Агейла се състоеше в това, че германското върховно командуване не можа да изпрати в Северна Африка нито един танк, нито един войник от своите стратегически резерви, които по най-бърз начин се прехвърляха на съветско-германския фронт. През този период „Хитлер не беше сериозно заинтересован от Африка и не се готвеше да изпраща там мощни сили. Неговото внимание беше съсредоточено към Русия“278.
По същото време английските подкрепления като непрекъснат поток пристигаха от района на Александрия, където се намираха големи неизползувани резерви на 8-а армия.
В края на декември 1941 г. Мусолини писа на Хитлер, че военните действия в Киренайка „завършиха наравно. Безусловно бихме спечелили, ако можехме да въведем в действие живата сила и техниката, необходими ни за активизиране на боевете.“ Мусолини имаше предвид, разбира се, немскофашистките резерви за африканския корпус. Но необходимите резерви не можаха да се въведат в действие на североафриканския театър на военни действия, защото немскофашистката армия през 1941 г. понесе грамадни загуби на съветско-германския фронт.
По английски официални данни, от 7 януари 1942 г. 8-а армия загуби в Северна Африка 1200 офицера и 16 000 войници. Освен това англичаните загубиха 3/4 от своите бронетанкови сили. Планът за „ново Ватерло“ завърши с пълен крах. Англичаните не постигнаха целта по обкръжаването и унищожаването на немския африкански корпус. Английската преса трябваше да бие отбой и да представи действията на английските войски като отбранителна операция.
При огромните пространства на североафриканския театър на военни действия завладяването на територии няма решаващо значение. Решаващо значение можеше да има само раз-громяването на живата сила и унищожаването на бойната техника на противника. Но италиано-немското командуване съумя да запази основните сили на своята групировка напълно боеспособни, навреме да ги изтегли зад укрепения рубеж на Ел Агейла. Оттук идват и приказките в английската преса за отбранителен маньовър. Лидъл Харт например направо твърди, че „въпреки значителното превъзходство не успяхме да унищожим силите на Ромел“279.
Планът за разгромяването на основната италиано-немска групировка не можа да се осъществи въпреки извънредно благоприятно създалата се за англичаните обстановка. Цялата немска авиация още през септември 1941 г. беше прехвърлена от Средиземноморския басейн на съветско-германския фронт. От 22 юни 1941 г. Ромел не получаваше подкрепления и всичките му сили освен италианските войски се състояха от две немски танкови и една лека пехотна дивизия.
По това време (ноември 1941 г.) съветската армия се сражаваше сама срещу 162 немскофашистки дивизии без 34-те дивизии на сателитите на фашистка Германия.
Английското командуване не успя да осигури за дълго време безопасността на Суецкия канал, тъй като загубвайки голяма част от територията, италиано-немското командуване запази живата сила и бойната техника.
През време на бойните действия англичаните продължаваха да прилагат тактиката, изработена в колониалните наказателни експедиции — тактика на действия с отделни отряди. Тя се състоеше в следното. Съединенията се разделяха на отделни самостоятелни отряди (роти-батальони), които се пръскаха по пустинята в полоса с широчина до 160 км, така че всякакъв признак за фронтова линия изчезваше. С настъпването на тъмнината всяка бойна група се разполагаше за почивка в участък, ограден с бодлив тел и с малки минни полета. Тези групи действуваха самостоятелно и по свое усмотрение.