Подобна тактика прилагаха й италианофашистките войски на Грациани през 1940 г. с тази само разлика, че те устройваха не само временни полеви лагери, но и постоянни.
В доклада си за положението на противника в Северна Африка от 10 март 1941 г. Ромел писа, че англичаните не държат своите войски като цели организационни съединения — дивизии, бригади и полкове, — а в зависимост от поставената задача формират бойни групи от различни поделения. Така те действуваха във всички настъпателни операции от Сиди Барани до Бенгази. Чак до октомври 1942 г. английското командуване не използува в боя основното съединение — дивизията като цяло.
За войските на Ромел не беше голяма трудност да се борят с разпокъсаните британски отряди, тъй като успяваха да изненадат противника с внезапно и бързо съсредоточаване на превъзхождащи сили на един от участъците.
По такъв начин тактиката на действие с отделни отряди въпреки общото количествено превъзходство на англичаните в сили и средства доведе до поредния неуспех на британските войски в Северна Африка.
Контраудар на италиано-немските войски при Мерса Брега и придвижването им към Тобрук (21 януари — 16 февруари 1942 г.)
(Схема 31)
През първата половина на януари 1942 г. английските части излязоха в района на Мерса Брега. Обаче престоят им тук беше още по-краткотраен, отколкото през декември 1940 г.
Италиано-немското разузнаване установи, че британските войски са пръснати на отделни отряди по цяла Киренайка до границите на Египет и че в района на Мерса Брега се намират само два батальона от 201-а гвардейска бригада и някои поделения от състава на 1-а бронирана дивизия. Основните сили на тази дивизия се намираха на около 150 км назад. Първа бронирана дивизия пристигна със 150 танка от Англия, смени 7-а бронирана дивизия и се запозна с условията за водене на военни действия в пустинята. В Бенгази и на изток действуваха части от 4-а индийска дивизия. Освен това не бяха взети никакви мерки за прикриване на английския фронт с минни полета или с други препятствия. Английските предни части в района на Мерса Брега дори и не се окопаха.
Английското командуване беше уверено, че италиано-немските войски са изразходвали за дълго време своите настъпателни възможности. Това позволи на италиано-немското командуване да изненада англичаните. Прегрупирването се извършваше нощем. Танковете бяха маскирани като автомобили. Немският африкански корпус беше усилен с четири танкови роти, които успяха да се прехвърлят на 5 януари 1942 г. в Триполи с конвой, охраняван от италиански линейни кораби. Това позволи на Ромел да създаде ударна групировка от 117 немски и 79 италиански танка за нанасяне на контраудара.
На 21 януари 1942 г. италиано-немските войски атакуваха от района на Мерса Брега отделните английски отряди, бързо преминаха през пробива, който се образува между английските части, и на 22 януари отново завзеха Аджедабия (схема 31). След това италиано-немските войски нанесоха удар на север и излязоха към крайбрежието източно от Бенгази. По такъв начин британските войски бяха разсечени на две части.
На 29 януари италиано-немските войски отново завзеха Бенгази. Англичаните не успяха да разрушат пристанището и загубиха всичките запаси. На 2 февруари беше взет Барка, а на 3 февруари — Дерна.
Английските войски избягаха в безредие към Тобрук. В щаба цареше паника и пълна неосведоменост относно действителното положение на войските. Основните сили на 4-а индийска дивизия успяха да се измъкнат към Ел Мекили, като загубиха цялото си снаряжение и въоръжение. В Бенгази немците успяха да пленят от състава на тази дивизия 1000 души.
По английски източници, 1-а английска бронирана дивизия, която се считаше за една от най-добрите в английската армия, загуби повече от 100 танка от общо 150, макар че не участвуваше в големи боеве. Според немски източници, войските от африканския корпус при преследването на англичаните успяха да заловят като трофей 96 танка, 38 оръдия и 190 автомобила. Тези големи загуби на 1-а бронирана дивизия се обясняват с това, че много от танковете й бяха изоставени, тъй като нямаха гориво. Много големи запаси от бензин бяха унищожени по време на възникналата паника.
Италиано-немските войски, без да срещат съпротива, се придвижваха напред и към 6 февруари излязоха на линията Ел Газала, Бир Хакейм. Тук боевете бяха прекратени до 27 май 1942 г. Недостатъкът на гориво принуди италиано-немското командуване да спре настъплението.