По отношение на леките дивизии бившият генерал-инспектор от танковите войски на немската армия, Гудериан, в 1944 г. привежда други цифри, отнасящи се за периода 1935–1937 г. Той твърди, че освен трите танкови и четирите моторизирани дивизии били сформирани още три леки дивизии.24 Леките дивизии се разглеждаха като преходна степен към танковите дивизии.
Танковите, моторизираните и леките дивизии бяха сведени в три армейски корпуса. Както през 1914 г. германските резервни корпуси се формираха по номерата на кадровите корпуси, така и в навечерието на Втората световна война немско-фашисткото командуване маскираше танковите си корпуси с общоармейска терминология.
От 1935–1936 г. германската икономика започна да преминава на военни релси. В последната предвоенна бюджетна година разходите за въоръжението и армията превишаваха почти 10 пъти равнището на 1933–1934 г. Това се вижда от следната таблица25:
| Бюджетна година | Всички бюджетни разходи от разходи (в милиарди рейхсмарки) | Разходи за въоръжението и армията | Част на военните разходи в % |
|---|---|---|---|
| 1933/34 | 8,1 | 1,9 | 24 |
| 1934/35 | 10,4 | 1,9 | 18 |
| 1935/36 | 12,8 | 4 | 31 |
| 1936/37 | 15,8 | 5,8 | 37 |
| 1937/38 | 20,1 | 8,2 | 41 |
| 1938/39 | 31,8 | 18,4 | 58 |
Безпрепятственият ръст на германската военна мощ се обяснява с обстоятелството, че „хитлеристите умело играеха със страстното желание на финансовите групи на отделни западноевропейски страни, че този път, така да се каже, се готвеха да нападнат болшевиките и затова увеличават своята армия“26.
В началото на ноември 1937 г. на съвещанието на Имперската канцелария Хитлер заяви на своя главен съветник, че Австрия и Чехословакия трябва да бъдат завладени до 1934 г. След това Хитлер „придвижи датата на завладяването на Австрия на март 1938 г. не само поради политиката на умиротворение, която се провеждаше от Англия и Франция, но и поради своето убеждение, че САЩ не ще направят повече никакъв опит да задържат неговата агресия срещу останалата част на Европа“27.
Политиката на „невмешателство“ поощряваше агресивните планове на хитлеристка Германия, тъй като същността на тази политика се състоеше в това да не се пречи на Германия да нападне Съветския съюз, да се даде възможност на тези държави във войната да се отслабят и изтощят една друга, а след това да излязат на сцената със своите пресни сили и да продиктуват на отслабените участници във войната своите условия.
Именно за постигането на тази цел английската дипломация разви бурна и неуморна дейност.
През ноември 1937 г. заместникът на английския министър-председател Халифакс, яростен привърженик на „омиротворението“, който притежаваше репутацията на признат приятел на нацистка Германия, посети Хитлер, като му заяви: „Между Англия и Германия по същество има само, едно разногласие: колониалния въпрос.“28 Халифакс отговори, че в подходящ момент Англия е готова да обсъди този въпрос, и даде да се разбере, че най-добре е Германия да си завоюва колонии в Източна Европа.
Девет дена преди завладяването на Австрия английският посланик в Берлин, Хендерсън, който по изказване на френския посланик, Франсоа Понсе, „беше по-голям нацист от самите нацисти“, в беседа с Хитлер още един път потвърдил, че „лорд Халифакс вече се е съгласил с това, че промяната в Европа е напълно възможна“29. Промените започнаха веднага. На 12 март 1938 г. немскофашистките войски нахлуха в Австрия. В резултат на присъединяването на Австрия човешките и материалните ресурси на Австрия бяха използувани за агресивните цели на германския милитаризъм.
Присъединяването на Австрия към хитлеристка Германия не срещна никаква съпротива от страна на управляващите австрийски кръгове, нито от страна на САЩ, Англия и Франция. На предложението на съветското правителство от 17 март 1938 г. да се свика международна конференция за обсъждане на въпроса за предотвратяване на опасността от започване на война в Европа, във връзка със заграбването от германските империалисти на Австрия английското правителство на Чембърлейн отговори с отказ.
В навечерието на нахлуването на немскофашистките войски в Австрия на 25–26 февруари 1938 г. във френския парламент станаха разисквания по външната политика на Франция. През време на разискванията реакционните депутати произнесоха речи, че не трябва да се пречи на нацистите да уреждат своите работи в Централна и Източна Европа.
26
М. И. Калинин. Отечественная война советского народа против немецких захватчиков. „Большевик“, 1941, № 24, стр. 12.
28
Документы и материалы кануна Второй мировой войны, ноябрь 1937–1938 г. (из архива на МИД Германии), т.1, пер. с нем., М., 1948, стр. 33.