Английското командуване получи поредната почивка, която продължи повече от три месеца. Това му позволи да приведе в ред оцелелите войски, да ги попълне с нови резерви и да задържи отбранителния рубеж при Ел Аламейн.
Кое принуди Ромел да спре при Ел Аламейн на 4 юли 1942 г.?
В следвоенната западногерманска публицистика за Втората световна война се правят опити да се скрие зависимостта на военните действия в Северна Африка от събитията на съветско-германския фронт, да се оправдае Ромел, а заедно с него и германският генерален щаб. Като фалшифицира историята и причините за провала на авантюрата на Ромел, който се опита през май—юни 1942 г. да завладее Суецкия канал при липса на достатъчно сили и средства, Гьорлиц например пише, че в хода на настъплението на италиано-немските войски към Суецкия канал в Ромел „възникнаха опасения за комуникационните му линии, излагащи се на много големи опасности… Затова той поиска своевременно да изтегли изтощените войски. Но Хитлер заповяда да настъпят към Кайро.“283
Излиза, че Ромел благоразумно искаше да изтегли своите войски от Египет въпреки поражението на 8-а английска армия и че само Хитлер принуди Ромел да настъпи към Кайро.
Целта на Гьорлиц е лековерните читатели да се хванат на тази въдица, като ги убеди, че за всички поражения е виновен Хитлер. Тази версия на защитниците на върховния щаб на германските милитаристи води до оправдаване авантюрите на Ромел и до игнориране факта, че именно събитията на съветско-германския фронт принудиха Ромел, който стремително се движеше към Суецкия канал, да спре своето придвижване на 4 юли 1942 г.
Основната причина, която принуди Ромел на 4 юли 1942 г. да спре при Ел Аламейн своето придвижване към Суецкия канал, се състои в това, че през юни 1942 г. Хитлер завърши прехвърлянето от района на Средиземно море на съветско-германския фронт на всички оставащи още там сили от 2-и въздушен флот и от началото на войната срещу Съветския съюз не даваше за североафриканския театър нито един войник, нито един танк, нито едно оръдие.
В тези дни американското списание „Нюс-уик“ беше принудено да признае: „Придвижването на армията на Ромел в Египет се преустанови поради това, че на немците се наложи да прехвърлят значителни авиационни сили от района на Средиземно море в Съветския съюз… Немците изпратиха на Източния фронт самолети, които по-рано се базираха в Либия и Сицилия.“
Първото прехвърляне през 1942 г. на немскофашистката авиация от Средиземноморския басейн беше извършено на 27 април, когато „Хитлер взе неочаквано решение да изпрати част от 2-и въздушен флот на руския фронт…“284
Прехвърлянето на 2-и въздушен флот на съветско-герман-ския фронт доведе до това, че доставката на товари по морския път за Либия спадна от 160 000 тона през май 1942 г. на 55 000 тона през юни.
На нюрнбергския процес в 1946 г. Кайтел с болка отбеляза, че „един от най-благоприятните случаи, който изпуснахме, беше при Ел Аламейн… Но просто не бяхме достатъчно силни и главно вследствие на войната с Русия.“.285
По такъв начин настъплението на италиано-немските войски през май—юни 1942 г. в направление на Суецкия канал постави английското командуване в Близкия Изток пред катастрофа. По немски данни, английските загуби за периода от 27 май до 30 юни възлизат на 2000 танка и бронетранспортьори и 60 000 пленници. Суецкият канал беше съвсем близо. Но за последния скок нямаше нито резерви, нито авиация. В същото време силите на англичаните на Либийския фронт непрекъснато растяха за сметка на прехвърлянето на нови резерви от Англия.
Вместо усилване на Либийския фронт Хитлер поиска от Мусолини ново изпращане на италиански войски на съветско-германския фронт, където се решаваше изходът на Втората световна война.
ГЛАВА V
РАЗГРОМЪТ НА НЕМСКОФАШИСТКИТЕ АРМИИ ПРИ СТАЛИНГРАД — НАЧАЛО НА КОРЕННИЯ ПРЕЛОМ В РАЗВИТИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА В ПОЛЗА НА АНТИХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ
Решаващото влияние на разгрома на немскофашистките армии при Сталинград върху военните действия в Северна Африка и Средиземно море
(Схеми 33 и 34)
В началото на януари 1942 г. съветската армия премина в общо настъпление почти по целия съветско-германски фронт, нанесе на хитлеристките войски огромни загуби и отхвърли фашистките орди на места до 400 км на запад.