Събитията на съветско-германския фронт принудиха Хитлер да събере всичките резерви, в това число и определените за Северна Африка, и да ги хвърли срещу съветската армия, като оголи своята отбрана във Франция и другите страни, окупирани в Европа, а също и в Северна Африка.
Вследствие на това за американо-английското командуване се създаде изключително благоприятна обстановка за откриване на втория фронт в Европа, по-близо до жизнените центрове на хитлеристка Германия. Но основната политическа линия на реакционните сили в Англия и САЩ — изтощаване на СССР — определяше и военната стратегия — да не оказват ефикасна помощ на Съветския съюз.
Антисъветската политика на американо-английските реакционни кръгове облекчаваше хитлеристка Германия във воденето на войната срещу Съветския съюз, който беше принуден да воюва сам срещу основните сили на хитлеристката коалиция.
Провалянето на хитлеристкия план през есента на 1941 г. за „светкавичната“ война срещу Съветския съюз обезпокои реакционните сили в САЩ и Англия. Те правят опити да подкопаят отвътре антихитлеристката коалиция.
Още през септември 1941 г. започнаха задкулисните преговори между англичаните и хитлеристите за сепаративен мир. В столицата на Португалия — Лисабон — пристигна синът на английския министър на производството, Бивърбрук-Ъиткин, за тайни преговори с хитлеристките емисари. Повод за тези преговори послужи следният факт.
В деня на внезапното и вероломно нападение срещу Съветския съюз от хитлеристка Германия немският посланик в Турция, Папен, предложи на английския посланик план за съвместна „англо-германска операция срещу Русия“286. Това предложение отговаряше на отдавна подхранваните стремежи на английските реакционни среди да създадат англо-германски съюз, насочен с острието си срещу Съветския съюз.
Ъиткин, опипвайки почвата за съглашение, през време на преговорите задал въпрос, който не оставя никаква сянка от съмнение за целите на неговото пътуване. Той запитал: „Не би ли могло да се използува настъпващата зима за задкулисно обсъждане на възможностите за мир?“
По същото време представители на управляващите кръгове в САЩ и Англия излязоха с декларация за „свещения дълг пред Русия“.
Обаче американо-английските и германските империалисти не успяха да се договорят за съвместните действия срещу Съветския съюз. От една страна, на съглашението пречеха непримиримите империалистически противоречия между тези страни, а от друга, несъкрушимостта на съветския обществен и държавен строй, могъществото на съветските въоръжени сили, огромният авторитет на съветската държава пред цялото свободолюбиво човечество и непоколебимият стремеж на народите на САЩ и Англия да укрепват делото на антихитлеристката коалиция.
Американо-английските реакционери благодарение на преговорите за сепаративен мир успяха да постигнат определени антисъветски цели. Преговорите дадоха на хитлеристите да разберат, че няма защо да се опасяват за своя тил. Ето защо хитлеристкото командуване, като не се страхуваше от война на два фронта, през 1942 г. съсредоточи всичките си сили на съветско-германския фронт.
Вследствие на това военната обстановка през лятото на 1942 г. не беше в полза на Съветския съюз. На хитлеристкото командуване не пречеше нищо да увеличи силите си на съветско-германския фронт. За немскофашистката армия както по-рано, така и сега работеше индустрията на цяла окупирана Европа. Много стотици хиляди работници от окупираните страни бяха принудени да работят в германската индустрия. Откриването на втория фронт не се предвиждаше в Европа. Всичко това позволи на хитлеристкия генерален щаб през лятото на 1942 г. да сформира около 60 нови дивизии за действия срещу съветската армия.
Освен това на съветско-германския фронт се прехвърлиха немскофашистките дивизии от окупираните европейски страни, а също и десетки дивизии на сателитите на хитлеристка Германия. През 1942 г. на съветско-германския фронт се появиха цели армейски съединения на съюзниците на германските фашисти — 8-а италианофашистка армия, 3-а и 4-а армия на кралска Румъния и 2-а армия на хортистка Унгария.
Към юли 1942 г. хитлеристкото командуване беше съсредоточило на съветско-германския фронт около 184 немскофа-шистки дивизии (от тях 19 танкови и 14 моторизирани) и 52 дивизии на своите съюзници (18 финландски, 13 унгарски, 13 румънски, 2 словашки, 5 италиански и една испанска).
Срещу съветската армия през лятото на 1942 г. бяха хвърлени над 70% от всички сили само на фашистка Германия. По същото време в окупираните Франция, Белгия, Холандия, Норвегия, Дания и Люксембург се намираха само около 13% от немскофашистките войски. В Северна Африка дори след прехвърлянето там от о. Крит през юли 1942 г. на 164-а немска лека пехотна дивизия действуваха 1,5 хитлеристки войски. Останалите немскофашистки дивизии, носейки гарнизонна служба в окупираните страни от Централна и Източна Европа, можеха да бъдат прехвърлени през всяко време на съветско-германския фронт.