Необходимо е да се отбележи, че срещу съветската армия действуваха най-боеспособните немскофашистки войски, снабдени с голямо количество бойна техника. Въпреки че липсата на втори фронт в Европа позволи на генералния щаб на фашистка Германия да съсредоточи на съветско-германския фронт големи сили и средства, противникът се готвеше да развърне своето настъпление само в едно направление — на югоизток, към Сталинград. Хитлеристите вече не бяха в състояние да настъпват едновременно в три стратегически направления, както това ставаше в началото на войната.
В хода на цялата лятна кампания през 1942 г. Сталинград се намираше в центъра на вниманието на висшето немскофашистко командуване.
Немските източници твърдят, че „мисълта за завладяването на Сталинград най-напред била изказана от Хитлер още през ноември 1941 г. в директивата на главното командуване на сухопътните сили“. Тази мисъл доби ясно очертание през пролетта на 1942 г. в директивата на върховното главно командуване на въоръжените сили за лятното настъпление на групата армии „Юг“ № 41 от 5 април 1942 г.287
В първоначалния план за лятното настъпление на групата армии „Юг“, изложен в директивата на върховното главно командуване на въоръжените сили на Германия под № 41 от 5 април 1942 г., се предвиждаше провеждането на четири последователни операции на юг (схема 33):
Първа операция — пробив от района южно от Орел в направление на Воронеж с 2-а полева и 4-а танкова армия Втора операция — пробив от района на Харков в източно направление с 6-а полева армия. Едновременно 4-а танкова армия от района на Воронеж завива на юг и се придвижва по р. Дон със задача във взаимодействие с 6-а полева армия да унищожи съветските войски западно от р. Дон.
Трета операция — настъпление към Сталинград с две групировки: 6-а полева и 4-а танкова армия нанасят удар в североизточно направление, а 1-а танкова и 17-а полева армия нанасят удар от районите на Таганрог, Артемовск в югоизточно направление.
Двата концентрични удара се планираха да се съединят в района на Сталинград.
Четвърта операция — част от силите на групата армии „Юг“ да завладеят Кавказ.288
В хода на лятната кампания през 1942 г. Хитлер реши да осъществи едновременно две настъпателни операции: срещу Сталинград и Кавказ. Този замисъл се формулира в директивата на висшето командуване от 23 и 30 юли 1942 г.
По директива № 45 от 23 юли 1942 г. към Кавказ се насочваха 17-а полева, 1-а и 4-а танкова армия, а за завладяването на Сталинград — б-а полева армия. Появяването на тази директива се обяснява със следните обстоятелства. През втората половина на май 1942 г. завършиха безуспешно операциите на съветските войски в района на Харков и на Керченския полуостров. Това наложи обстановката на южното стратегическо направление през лятото на 1942 г. да стане неблагоприятна за съветската армия. Немскофашисткото командуване успя да вземе в ръцете си стратегическата инициатива. В края на юни 1942 г. немскофашистките войски излязоха в района на Воронеж, а през юли те се придвижиха към р. Чир на сталинградското стратегическо направление. На 20 юли авангардът на 6-а полева армия премина р. Чир. На 21 юли 4-а танкова армия се прехвърли на южния бряг на р. Дон по долното й течение. На 23 юли 17-а полева армия зае гр. Ростов. На немскофашисткото командуване се струваше, че съпротивата на съветските войски на юг е окончателно сломена. Това наложи на 23 юли Хитлер да подпише директива № 45. Обаче настъплението на б-а полева армия на противника срещу Сталинград на 28 юли 1942 г. беше спряно от упоритата съпротива на 62-а армия на Сталинградския фронт.289
Във връзка със задържането на настъплението на 6-а полева армия Хитлер реши на 30 юли да обърне от кавказкото направление срещу Сталинград 4-а танкова армия.290
От 21 юли до 30 юли 1942 г. 4-а танкова армия бездействуваше на южния бряг на долното течение на р. Дон. Немскофашисткото командуване изчакваше, като не се решаваше веднага след преминаването на р. Дон да изпрати 4-а танкова армия към Ростов.
По такъв начин окончателното решение на немскофашисткото командуване през лятото на 1942 г. се свеждаше към това: основните усилия да бъдат настъпление по сталинградското стратегическо направление със силите на ударната групировка — 6-а полева армия от запад през Калач, а 4-а танкова Схема 34. Окончателният вариант на плана на немскофашисткото командуване през лятото на 1942 г. (по директивата от 30 юли 1942 г.)
288
В директива № 41 от 5 април 1942 г. се казва, че третото настъпление трябва да се организира така, че силите, които нанасят удара отдолу по течението на р. Дон, да се съединят в района на Сталинград със силите, които настъпват от района на Таганрог, Артемовск между долното течение на р. Дон и Ворошиловград през р. Донец на изток. Тези сили трябва след това да се съединят с настъпващата към Сталинград танкова армия. (вж. Дёрр, Поход на Сталинград, пер. с нем., М., 1957, стр. 128–129 сх. 1)
За четвъртата операция през 1942 г. се говори в най-общ вид: „Желателно е или да се завземат неразрушените мостове в Ростов, или здраво да се овладеят плацдармите южно от р. Дон за продължаване на операциите, набелязани за следващия период“ (пак там, стр. 129).
289
На 1 август 1942 г. 6-а полева армия имаше 15 дивизии, от които 10 пехотни, една лека пехотна, 2 танкови и 2 моторизирани.
290
На 1 август 1942 г. съставът на 4-та танкова армия беше 8 дивизии, от тях 6 пехотни, една танкова и една моторизирана.