армия от югозапад по направление на ж.п. линия Тихорецкая—Сталинград; да прекъсне волжката воднотранснортна магистрала, да лиши главната групировка на съветската армия, намираща се в района на Москва, от кавказкия петрол и през лятото на 1942 г. да осъществи близките цели на войната (схема 34).
Едновременно към Кавказ се насочваха две армии: 17-а полева и 1-а танкова армия с цел да завладеят петролните източници на Кавказ.291 Тези армии също решаваха близките цели па войната. През лятната кампания на 1942 г. хитлеристите смятаха да създадат само предпоставки за постигане на главната цел на войната.
Главната цел на войната се състоеше в това да разгромят главната групировка на съветската армия и с това да завършат в най-кратко време войната в своя полза. В директива № 41 направо се посочва необходимостта от провеждането на летните операции през 1942 г., „придържайки се преди всичко към първоначалните си принципи относно похода на Изток“. Ето защо ударната немскофашистка групировка беше насочена към Сталинград, а не към Кавказ. Завземането на Кавказ не решаваше изхода на войната, а хитлеристите през 1942 г. още не бяха заинтересовани да водят продължителна война.292
Предприемайки ново настъпление, немскофашисткото командуване не отчиташе всичките възможности на съветската държава. В плановете си хитлеристите както по-рано изхождаха главно от наличието на своите сили и средства, недооце-нявайки нарасналата мощ на съветската държава, ръста на международния й авторитет. Немскофашисткото командуване не отчиташе факта, че съветската армия се закали в боевете, стана по-организирана и силна, че се измени съотношението на силите и средствата в полза на Съветския съюз.
През пролетта на 1942 г. вътрешното положение на Съветския съюз укрепна още повече. С героичните усилия на съветските хора във всички евакуирани па изток промишлени предприятия към февруари 1942 г. започнаха да дават военна продукция. Започнаха да работят нови предприятия в Урал и Сибир. От декември 1941 г. престана да спада промишленото производство, а от март 1942 г. фронтът започна да получава повече военна продукция.
По такъв начин в огъня на най-тежките изпитания на войната се проверяваше силата на съветската социалистическа система. Трябва да се каже, че съветската политическа и икономическа система с чест издържаха най-трудното изпитание въпреки големите трудности през началния период на войната.
Като съсредоточи южно от Курск огромно количество войски и бойна техника и като създаде на южното крило на съветско-германския фронт голям превес в сили и средства, на 28 юни 1942 г. врагът премина в настъпление срещу войските па Брянския фронт, на 30 юни — срещу войските на Югозападния фронт, а на 7 юли — срещу войските на Южния фронт. Съветските войски бяха принудени да отстъпят зад р. Дон на фронт от Воронеж до Ростов.
Съветското върховно главно командуване правилно разкри замисъла на висшето немскофашистко командуване през лятото на 1942 г., а също и правилно оцени първостепенното значение на района на Сталинград за бъдещите стратегически планове на Хитлер. Това му позволи да вземе мерки не само за да провали плановете на немскофашисткия генерален щаб, но и да създаде необходимите условия за пълния разгром на противниковата ударна групировка (6-а ползва, а след това и 4-а танкова армия), настъпващи срещу Сталинград.
Срещу настъплението на противниковата ударна групировка на сталинградского направление съветското върховно главно командуване противопостави активните действия и упоритата съпротива на съветските войски. В района на Сталинград бяха изпратени силни резерви от щаба на върховното главно командуване (62-а, 63-а и 64-а армия). На 12 юли щабът сформира Сталинградския фронт.
На 17 юли започна отбранителният период на борбата на съветските войски при Сталинград, който продължи до 19 ноември 1942 г.
Едновременно се провеждаха отбранителни операции на съветските войски в Северен Кавказ, където действуваха 17-а полева и 1-а танкова армия на противника.
Пред съветските войски, действуващи при Сталинград, бяха поставени задачите да спрат противника, да защитят Сталинград, да изтощят и обезкръвят ударната групировка на противниковите войски, да спечелят необходимото време за съсредоточаване на сили и подготовка за контранастъпление.
291
На 1 август 1942 г. в състава на тези армии имаше в 17-а полева армия—7 дивизии, от които 4 пехотни, 2 планинско-стрелкови и една охранителна; в 1-а танкова — 11 дизизии, от които 2 пехотни; 3 танкови, 4 моторизирани и 2 леки пехотни.
292
Твърденията на някои автори, че през лятото на 1942 г. фашистка Германия изпитвала остра нужда от петрол, не се потвърждава от материалите, събрани от немските икономисти още през годините на войната. Сътрудници от института за икономическо изследване (ГФР) доказват, че „преди масовите въздушни нападения над предприятията от петролната индустрия през май 1944 г. в резултат на редица различни мероприятия почти успяваха да задоволят всички нужди от течно гориво“. (Промышленность Германии в период войны 1939–1945 г., стр. 147.)