Висшето немскофашистко командуване смяташе да овладее Сталинград от движение. Но мина август, септември и октомври, а целта не беше постигната. От 4 октомври до преминаването на съветските войски в контранастъпление продължи ожесточената борба за заводите „Красный Октябрь“ и „Баррикады“. В Северен Кавказ хитлеристките орди също бяха спрени.
Съветската армия в тежки отбранителни боеве изтощи и обезкръви немскофашистките войски и с това създаде условия за преминаване в контранастъпление и разгромяване на немско-фашистките войски при Сталинград.
По немски данни, общите загуби на немската авиация през втората половина на 1942 г. възлизаха на 5240 самолета.293 От тях в Северна Африка бяха загубени 425 (246 бомбардировача и 179 изтребителя).294 Останалите загуби от 4815 самолета се падат на съветско-германския фронт и в Северния Атлантик. Не е трудно да се разбере, че почти всички загуби хитлеристите понесоха на съветско-германския фронт (при Сталинград и Кавказ). Именно в резултат на огромните загуби на съветско-германския фронт Хитлер беше принуден „да изтегли от Средиземно море авиацията, която му беше нужна на руския фронт“295.
Понасяйки непоправими загуби, противникът беше принуден през първата половина на ноември 1942 г. да премине при Сталинград към отбрана. Стратегическият план на немскофашисткото командуване се провали.
Най-голямата стратегическа отбранителна операция на съветските войски при Сталинград продължи 4 месеца. През тези дни с името „Сталинград“ трудещите се от цял свят свързаха своята бъдеща съдба. Генералният секретар на френската компартия, Морис Торез, писа, че „французите добре помнят онези тежки дни, когато участта на Франция и на целия свят се решаваше под стените на Сталинград“296.
По такъв начин провалянето на хитлеристките планове през есента на 1942 г. на съветско-германския фронт не позволи на италиано-немското командуване да продължи настъплението към Суецкия канал. Ромел имаше много малко механизирани войски и чакаше подкрепления, за да започне по-решителни действия. Обаче „германските загуби в Русия лишиха немците от резерви“297.
Съветско-германският фронт погълна всички резерви на германското върховно командуване.
През септември 1942 г. от запад бяха прехвърлени на съветско-германския фронт 15 пехотни дивизии „без всякакъв ред“. За немския африкански корпус Хитлер не можеше да отдели нищо дори и от тези резерви, които бяха специално подготвени за действия в тропически условия.
В случай на успешно завършване на „светкавичната“ война срещу Съветския съюз Хитлер имаше предвид да изпрати моторизиран експедиционен корпус през Закавказието в направление на Персийския залив, Ирак, Сирия и Египет, т.е. в тила на английските войски в Близкия Изток и в Северна Африка.
През есента на 1942 г. управлението на моторизирания експедиционен корпус „Ф“ с корпусни части беше прехвърлено в Северен Кавказ. Беше набелязано тук да се прехвърлят и специално подготвени за този корпус съединения. За това се говори и в заповедта на Хитлер от 13 септември 1942 г. в точка 5: „От януари 1943 г. осем механизирани съединения, подготвени за служба в тропически условия, трябва да бъдат прехвърлени от Запад на Изток, на Кавказкия фронт.“ Тези 8 механизирани съединения несъмнено бяха предназначени за моторизирания експедиционен корпус. Те бяха също и онези резерви, които Ромел напразно очакваше в Северна Африка.
В състава на моторизирания експедиционен корпус „Ф“, както и в състава на корпуса на Ромел влизаха части от африканския корпус, който бе формиран в Германия още в 1936 г. за осъществяване на авантюристичните планове на Хитлер в Африка и Близкия Изток. Заповедта на Хитлер от 13 септември 1942 г. позволява да се твърди, че в Северна Африка се намираше незначителна част от африканския корпус.
Показанията на пленените през октомври 1942 г. войници от частите на моторизирания експедиционен корпус „Ф“ говорят, че този корпус трябваше да се движи след армиите на Клайст в Кавказ, а след предполагаемата победа над Съветския съюз да започне поход към Иран, Арабия и Индия. Именно с този корпус италиано-немските войски, действуващи в Северна Африка, трябваше след завладяването на Суецкия канал през 1942 г. да се съединят в Близкия Изток.
Механизираните съединения на моторизирания експедиционен корпус „Ф“, които се движеха след немскофашистките войски на Кайтел, представляваха ударен щурмови отряд, предназначен за война в Близкия Изток и Индия.
Съветската армия разгроми в Северен Кавказ немскофашистките войски на Клайст, в това число и предните части на моторизирания експедиционен корпус „Ф“. На 16 октомври 1942 г. германското командуване въведе в боя специалните части от този корпус, но и те бяха разбити напълно. Останалите механизирани съединения на корпуса, подготвени за служба в тропически условия, бяха унищожени от съветската армия през време на контранастъплението при Сталинград през ноември—декември 1942 г. и в настъпателните операции в Северен Кавказ през януари—февруари 1943 г.