По това време министърът на външните работи на Франция, Фланден, на заседанието на парламентарната комисия по външните работи и в кулоарите на парламента убеждаваше депутатите в необходимостта да предоставят на Хитлер пълна свобода на действие. Той доказваше: „Ние сме защитени от линията Мажино.“
Английското правителство побърза на 2 април 1938 г. официално да признае заграбването на Австрия от хитлеристка Германия за законно.
Това поощряваше германските империалисти за по-нататъшни агресивни актове. Започна се подготовка за заграбване на Чехословакия и Полша.
На конференцията в Локарно (1925 г.) Остин Чембърлейн, както вече се отбеляза, се отказа да гарантира границите на Чехословакия и Полша. По искане на германците чехи и поляци не бяха допуснати като постоянни членове в съвета на Обществото на народите.
Министър-председателят на Англия, Невил Чембърлейн, продължаваше политиката на своите предшественици, отиде още по-далече по пътя на предателството на интересите на Чехословакия. Три пъти Чембърлейн лично посети Хитлер: в Годесберг, в Берхтесгаден и в Мюнхен. На 15 септември 1938 г. в Берхтесгаден Чембърлейн се съгласи с искането на Хитлер да се даде на Германия Судетската област, където чехите изградиха укрепени райони, които бяха мощни бариери против немското нахлуване. Това предателство на Чембърлейн обезоръжи чехите. Съдбата на Чехословакия бе решена още преди Мюнхен.
С призив да се продължат преговорите излезе Рузвелт. На 26 септември той се обърна непосредствено към Хитлер, изразявайки увереност, че има възможност да се преодолеят разногласията. На следващия ден на американския посланик в Рим, Филипс, бе изпратено лично поверително послание на Рузвелт за предаване на Мусолини с призив да се дойде до съглашение по пътя на преговорите.
На 27 септември 1938 г. Рузвелт изпрати още едно послание, но този път само до Хитлер. То съдържаше предложение за незабавно свикване на конференция.
На 28 септември 1938 г. Хитлер покани Чембърлейн, Даладие и Мусолини на следващия ден да отидат в Мюнхен.
Управляващите кръгове на Англия и Франция добре знаеха, че пътуването на Чембърлейн и Даладие за Мюнхен е необходимо само за юридическото оформяване на капитулацията на съюзниците пред Хитлер. Но за измама на общественото мнение в английския парламент си даваха вид, че в Мюнхен може да бъде постигнато почетно съглашение с хитлеристка Германия. Лидерът на лейбъристйте, Атли, пожела на Чембърлейн „добър път“, а У. Чърчил, стискайки ръката на министър-председателя, заявил: „На всяка цена успех, Невил“.30
Заминавайки за Мюнхен, Чембърлейн вече имаше в своята чанта подготвения текст за съглашение за предаването на Судетската област на Германия. Този текст беше подписан и от Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие. Част от Чехословакия беше дадена на хитлеристите за сметка на това фашистката агресия да бъде насочена към Източна Европа, против Съветския съюз.
Представители на Чехословакия и на тази конференция не бяха допуснати. Те бяха принудени да чакат решението на конференцията, намирайки се в хотела.
На 3 октомври 1938 г. Чембърлейн, който предаде Чехословакия, в парламента заяви: „Аз от нищо не се срамувам“.31
Гласът на протест на депутата комунист Вилям Халахер против разделянето на Чехословакия беше посрещнат от реакционно настроените депутати на щик. Френските съмишленици на Чембърлейн също така не се засрамиха, макар че министърът на външните работи на Франция, Аристид Бриан, беше подписал на 16 октомври 1925 г. договор с Чехословакия, според който Франция се задължаваше да окаже на чехите незабавно помощ в случай на немска агресия. Дейците на западните капиталистически държави само на думи се изказаха за дружба с Чехословашката република.
В продължение на много векове чехите се бориха за своята свобода. Поражението на германската коалиция в Първата световна война доведе до образуването на свободна и независима Чехословашка република. Необходими бяха три посещения на Чембърлейн при Хитлер, за да бъде унищожена тази свобода.
Мюнхенското споразумение предизвика възторг в реакционните кръгове на САЩ. Така например след подписването на Мюнхенското съглашение бившият президент на САЩ X. Хувър, който даже в годините на Втората световна война беше привърженик на съглашението с фашистките агресори, побърза в 1938 г. да отиде в Берлин и да посети фашисткия диктатор Хитлер и да приветствува Мюнхенското съглашение. Ръководителят на най-крупната американска компания „Дженерал Моторс“, Нудсен, като изрази настроението на американските монополисти, изпрати на Хитлер поздравителна телеграма. Заместник-държавният секретар на САЩ, Съмнер Уелс, на 3 октомври 1938 г. заяви по радиото, че Мюнхенското съглашение позволява да се създаде „нов международен ред“. Американският посланик в Лондон, Кенеди, на 19 октомври 1938 г. произнесе реч, с която отправи призив за по-нататъшно сътрудничество с хитлеристка Германия и фашистка Италия. Това беше открит призив за установяване на единен фронт на импе-риалистите срещу Съветския съюз.