Съветското командуване при подготовката на настъпателните операции много сполучливо избра направлението на главните удари (по най-слабите и уязвими места в отбраната на противника — по фланговете на неговата ударна групировка) и съумя да осигури главните удари с масиране на сили и средства в участъците на пробива. Съветското командуване постигна решаващо превъзходство в сили и средства на участъците на пробива чрез рязкото отслабване на второстепенните участъци.
Съветското командуване осъществи смелото прегрупирване на своите сили толкова скрито от противника, че контранастъплението на съветските войски при Сталинград беше неочаквано за немскофашисткото командуване. Бившият началник на оперативното управление на въоръжените сили на фашистка Германия, генерал-полковник Йодъл, на разпита след завършването на войната заяви: „Ние напълно недогледахме съсредоточаването на големите руски сили на фланга на 6-а армия (на Дон). Ние нямахме абсолютно никаква представа за силите на русите в този район. По-рано тук нищо нямаше и внезапно беше нанесен удар с голяма сила, който имаше решаващо значение.“
Съветското командуване успя да скрие направлението на главните удари благодарение на грижливо организираната оперативна маскировка и едновременното нанасяне на редица съгласувани удари (пробив на шест участъка от три фронта). Основните удари се нанасяха на разстояние 170 км един от друг и извеждаха ударните групи на фронтовете в тила на главната групировка на противника при Сталинград.
Съветското командуване сполучливо избра времето за преминаване в контранастъпление. Контранастъплението започна, когато настъплението на противника издъхваше и той под ударите на съветските войски беше принуден да премине в отбрана, но не беше успял още да се прегрупира и да усили своите флангове, да построи дълбоко ешелонирана отбрана, да създаде отбранителна групировка и достатъчно силни оперативни резерви.
Съветското командуване съумя да осъществи сигурно обкръжаване на двете елитни немскофашистки армии при Сталинград чрез създаването на здрав вътрешен и външен фронт на обкръжението и организирането на въздушна блокада на обкръжения противник.
Вътрешният фронт на обкръжението беше създаден в много кратки срокове (за 4–5 дена) благодарение на по-бързите темпове на настъплението на подвижните войски (20–25 км в денонощие), отколкото при контранастъплението при Москва (8–12 км в денонощие). Един от решаващите фактори, които позволиха да се обкръжи противниковата ударна групировка при Сталинград в кратки срокове, е съсредоточаването на 60% от всички налични танкове и механизирани корпуси от състава на Югозападния и Сталинградския фронт.
По такъв начин при Сталинград беше развенчан авторитетът за военното изкуство на немскофашистката армия. Един от представителите на немския генерален щаб, Гьорлиц, беше принуден да признае, че разгромът при Сталинград е „най-голямото поражение, което някога в историята е претърпяла германската армия“300. И не само Гьорлиц. Например на гореспоменатия Дьор принадлежат тези думи: „За Германия битката при Сталинград беше най-тежкото поражение в нейната история; за Русия — нейната най-голяма победа.“301
След Сталинград международният авторитет на Съветския съюз още повече порасна. Свободолюбивото човечество по цялото земно кълбо посрещна великата победа на съветската армия при Сталинград с ликуване. Обикновените хора от цял свят възлагаха своите надежди на съветската държава като на единствена реална сила, способна да отстрани заплахата от фашисткото поробване. Много чуждестранни наблюдатели бяха принудени да признаят, че съдбата на човечеството се решава на съветско-германския фронт, а не на другите фронтове на Втората световна война, че „Червената армия изнася основната тежест на борбата“302.
Народните маси, въодушевени от победата на съветската армия при Сталинград, усилиха борбата за укрепване единството на антихитлеристката коалиция, за обединяването на общите усилия във войната против фашистките агресори.
Окриляни от победите на съветската армия, народите на европейските страни, окупирани от немскофашистките войски, също усилиха националноосвободителната борба против фашистките агресори. Бившият началник щаб на немскофашистката група войски „Запад“, Блументрит, признава, че „трудностите през 1943 г. се увеличиха, защото движението на съпротивата във Франция по това време стана много страшно и повлече след себе си много жертви от наша страна и сериозно напрежение“.303