Прехвърлянето на немската авиация през юни 1942 г. на съветско-германския фронт доведе до това, че комуникациите на италиано-немските войски в Средиземно море се оказаха незащитени и през септември бяха потопени 22 немски и италиански транспортни кораба с товар 22 000 т.
През октомври 1942 г. англичаните потопиха в района на Тобрук танкера „Прозерпине“ с товар 3250 т гориво и транспортния кораб „Терджестиа“ с 1042 т боеприпаси, охранявани само от един ескадрен миноносец. В резултат на големите загуби по морските комуникации най-насъщните нужди на африканския корпус се задоволяваха само 40%.
Имаше и други причини за спирането на италиано-немското настъпление, което беше започнало на 31 август. Немското разузнаване не можа своевременно да установи, че англичаните съумяха бързо и добре да оборудват фланговите позиции. Оказа се, че на английските флангови отбранителни позиции се намираха 400 артилерийски и 500 противотанкови оръдия.
Английската авиация, която господствуваше във въздуха, нанасяше непрекъснато удари по италиано-немските войски, бомбардираше изходните им райони за настъпление, а също и тиловите им райони. За 6 дена английската авиация хвърли над противниковата ударна групировка 1300 т бомби. Италиано-немските загуби бяха 50 танка, 400 автомобила и 60 оръдия.
Всичко това, взето заедно, принуди италиано-немското командуване да оттегли своите войски на изходните позиции и да чака прехвърлянето на резерви. Обаче до завършването на Сталинградската битка не трябваше да се разчита на получаване на резерви.
По такъв начин започнатото на 31 август от Ромел настъпление се провали.
Ограничените резултати на настъпателните операции на 8-а английска армия при Ел Аламейн (23 октомври — 3 ноември 1942 г.)
(Схеми 36 и 37)
През следващия месец и половина италиано-немските войски в Северна Африка не проявиха никаква активност. През септември—октомври 1942 г. Ромел беше в Германия. Хитлеристката пропаганда използува пристигането на Ромел в Берлин, за да извести с гръмки хвалебствия победите в пустинята и да скрие големите неуспехи на съветско-германския фронт.
Английското командуване реши да използува изключително благоприятната обстановка в Северна Африка и да предприеме опит да направи десант в района на Тобрук — в тила на италиано-немските войски, намиращи се при Ел Аламейн. През нощта на 14 септември десантни кораби се отправиха под конвоя на военни кораби към Тобрук. В района на Марса Матрух противникови прожектори откриха част от корабите и плавателните съдове. Бреговата артилерия ги обстреля и потопи част от тях. Останалите английски плавателни съдове и кораби се разпръснаха в суматохата и пристигнаха в Тобрук по различно време. Нещо повече, някои от тях не съумяха навреме да подадат опознавателни сигнали и се обстрелваха едни други. Огън откриха също италиано-немските батареи, разположени в Тобрук. Английските кораби бяха разпръснати и поотделно се завърнаха в базите си.
По такъв начин единственият опит на англичаните през цялото време на военните действия в Северна Африка да стоварят морски десант в тила на италиано-немските войски излезе неуспешен.
Необходимо е да се отбележи, че една от причините за провалянето на много английски планове е пренебрежението на английското командуване към въпроса за запазването им в тайна, в резултат на което те често ставаха известни на гражданското население.
След неуспеха от стоварването на морския десант английското командуване започна подготовка за фронтален пробив на италиано-немската отбрана в района на Ел Аламейн, която за-върши към 23 октомври 1942 г. (схема 36). В този район беше съсредоточена 8-а армия, която (без резервите в делтата на Нил) имаше три армейски корпуса (30-и и 13-и) и един брониран корпус (10-и).