Замисълът на операцията предвиждаше:
— провеждане на продължителна авиационна подготовка, за да се отслаби противниковата отбрана и да се заблуди противникът за началото на операцията и направлението на главния удар;
— осъществяването на фронтален пробив на италиано-немската отбрана в района на Ел Аламейн със силите на пехотните дивизии;
— развиване на успеха с подвижните войски откъм фланговете, за да се изолира италианската групировка, а немският африкански корпус да се обкръжи и притисне към морето.
В навечерието на настъплението на английските войски Монтгомери заяви в заповедта, че сражението „ще бъде едно от решаващите в историята. То ще бъде повратен момент във войната.“315 И също тук добави: „Разбира се, ще съумея да разгромя Ромел, защото съм по-добър генерал.“316
Монтгомери, излизайки с такива хвалебствени заявления, ни най-малко не рискуваше, тъй като превъзходството в сили и средства беше на негова страна (значително в артилерия и танкове и абсолютно в авиация).
Какво успя да постигне Монтгомери, като имаше всички преимущества?
Монтгомери не се реши на някакъв маньовър с цел да обходи южния открит фланг на италиано-немската групировка, въпреки че такъв обход можеше да се извърши. Той реши да нанесе фронтален удар в северната част на фронта, по-близо до крайбрежието, т.е. към своя военноморски флот, и там, където са ж.п. линията, автострадата и водопроводът.
30-и армейски корпус нанасяше главния удар в полоса, широка 25 км, пробивайки противниковата отбрана на тесен участък от 6,5 км със силите на 51-а шотландска и 2-а новозеландска пехотна дивизия. Предвиждаше се да се създадат два прохода в отбраната на противника северно от планинската верига Ел Митейри и през тях да се въведе в пробива 10-и брониран копус (схема 36).
Частите на 13-и корпус, действуващи южно от 30-и корпус в полоса, широка 35 км, нанасяха спомагателен удар с цел да сковат противника и да привлекат върху себе си неговите резерви. 7-а бронирана дивизия не се предвиждаше да бъде използувана в полосата на настъплението на 13-и корпус. В хода на операцията на нея й предстоеше да се измести на северния участък, за да поддържа 30-и корпус.
10-и брониран корпус се определяше за въвеждане в така наречения „чист“ пробив за развиване успеха на 30-и корпус.
Италиано-немското командуване създаде при Ел Аламейн полева отбрана, състояща се от две полоси. Основа на отбраната бяха ротните опорни пунктове. Батальоните на немския африкански корпус имаха по четири роти. Всеки батальон заемаше район за отбрана, в който три роти се разполагаха в триъгълник с връх към противника, а четвъртата рота беше батальонен резерв. Дълбочината на целия батальонен район за отбрана беше средно не по-малка от 3–4 км. Всяка рота, която заемаше опорния пункт, водеше кръгова отбрана.
На 1–2 км пред предния край на първата полоса на отбраната имаше минни полета. Например за създаване на минни полета 164-а немска пехотна дивизия изразходва 10 300 противотанкови и 11 400 противопехотни мини с разчет по една мина от всеки вид на линеен метър. Повечето от мините бяха трофейни. Немските сапьори използуваха трофейните английски авиационни бомби и артилерийски снаряди за устройване на управляеми минни заграждения. Минните полета се прикриваха с огън от противотанковата артилерия. На 5 км от първата полоса беше създадена втора полоса на отбраната. Между първата и втората отбранителна полоса бяха изкопани отсечни позиции. Те бяха разположени така, че да насочат атакуващите противникови войски към тези минни полета и заграждения в дълбочина на отбраната (а те бяха от 4 до 6), които се прикриваха със съсредоточен артилерийски огън. Немските сапьори поставиха всичко около 500 000 мини. Зад втората полоса на отбраната се намираха танковите дивизии и артилерията. 88-мм оръдия бяха съсредоточени на танкоопасните направления. Общата дълбочина на тактическата зона за отбраната достигаше до 12 км.
Английското командуване преди настъплението не извърши разузнаване. Това позволи на италиано-немското командуване в навечерието на авиационната и артилерийската подготовка на англичаните, незабелязано от тях, да изведе своите главни сили на втората полоса на отбраната. Цялата сила на първоначалния удар на английската авиация, артилерия, пехота и танкове се стовари върху незаетата с войски първа отбранителна полоса на противника. В дълбочина на отбраната британските войски срещнаха организираната съпротива на противника.