Противникът отделяше голямо внимание на различните начини за маскировка на войските и техниката в местност, лишена от естествени укрития. Например италиано-немските войски разполагаха своите танкове в районите на становете на бедуините и ги маскираха с бедуински палатки. Англичаните, за да заблудят противника относно направлението на главния удар, съсредоточиха танковете на второстепенните направления, а след това ги смениха на тези места с товарни автомобили и макети на танкове. Танковете се маскираха като автомобили.
На 20 октомври започна авиационната подготовка. Бомбардировката се провеждаше по площи денем и нощем в продължение на четири денонощия.
На авиационната подготовка се определяше решаваща роля, тъй като Монтгомери имаше абсолютно превъзходство в авиация. Разчитането само на превъзходството на силите много напомняше операциите през 1916–1917 г. Английската авиация непрекъснато висеше над италиано-немските войски. Действуваха не по-малко от 700 бомбардировача. В продължение само на един час английската авиация седем пъти бомбардира италиано-немските войски, нападайки на вълни по 18 бомбардировача във всяка.
По немски данни, за един ден английската авиация е извършила 800 самолетоизлитания на бомбардировачите и 2500 самолетоизлитания на изтребителите. Италиано-немската авиация през това време извърши 60 самолетоизлитания на бомбардировачите и 100 самолетоизлитания на изтребителите.
По английски данни, британските военновъздушни сили можеха да правят ежедневно до 1200 самолетоизлитания. В немците броят на самолетоизлитанията се движеше от 107 до 242. С всеки изминат ден немските самолети все по-рядко се появяваха в ясното африканско небе. Тези данни говорят ясно за пълното въздушно господство на английската авиация.
20 минути преди атаката започна артилерийската подготовка. Стрелбата се водеше също по площи.
В направление на главния удар артилерията се използуваше масирано. На участъка на пробива от 6,5 км английското командуване съсредоточи 435 оръдия, създавайки плътност 67 оръдия на 1 км фронт. Италиано-немските войски в посочения участък имаха артилерийска плътност само 20 оръдия на 1 км фронт. На всеки 500 английски снаряда немската артилерия можеше да отговори с един снаряд.
В 22 часа на 23 октомври английската артилерия извърши седемминутен огневи налет по предния край на противниковата отбрана. След това петте дивизии на 30-и корпус при лунна светлина преминаха в атака под прикритието на огневия вал. Артилерията пренасяше огъня през 2,5–3 минути по рубежи, отдалечени един от друг на 100 м. Зад пехотата се движеха придадените на корпуса две бронирани бригади.
В полупустинната местност нямаше достатъчно ориентири. За да се помогне на пехотата да поддържа правилно направлението за движение, зенитните оръдия „Бофорс“ стреляха с трасиращи снаряди по протежение на разграничителните линии между бригадите. За ориентиране се използуваха и подвижни кули, които нощем се осветяваха. За тази цел се използуваха прожектори. Проходите в минните полета се обозначаваха с туби с горящ петрол. Тубите се разставяха по границите на проходите през всеки 2–3 м и според движението на пехотата се пренасяха напред.
Първоначалната ширина на проходите в минните полета беше 8 м, но в хода на атаката английските сапьори ги разширяваха до 24 м. За тази цел пред войските вървяха танкове миночистачи („скорпиони“) с поставени на предната част на танка вериги. Веригите се удряха в земята и взриваваха мините пред танка.
Сутринта на 24 октомври стана ясно, че британските пехотни съединения не са в състояние да сломят съпротивата на италиано-немските войски. На 10-и брониран корпус беше възло-жено да завърши пробива в противниковата отбрана в участъка на атаката на 51-а шотландска и 2-а новозеландска дивизия. Обаче танковите дивизии, нямайки тясно взаимодействие с пехотата и отрядите за разграждения, не можаха да преодолеят противниковите заграждения. Като преодоляха първата полоса на отбраната, танкавите дивизии закъсаха и се спряха сред минните полета на противника, поставени пред втората полоса на отбраната.
Целия ден на 24 октомври 1-а и 10-а бронирана дивизия водеха престрелка с противника от далечни разстояния в района на планинската верига Ел Митейри. По такъв начин „опитите танковите сили да излязат на оперативен простор на запад от отбранителната система на войските от «оста» претърпяха неуспех“317.
В полосата за настъпление на 13-и армейски корпус пехотата и сапьорите на 44-а английска дивизия бяха задържани от минните полета пред първата полоса на противниковата отбрана (тъй като предварително не бяха направени проходи в тях), попаднаха под флангов обстрел и се спряха. По-нататък на този участък от фронта нямаше никакво придвижване.