Ромел, като видя провалянето на английските атаки, около 9 часа сутринта контраатакува с 15-а и 21-а танкова дивизия. Немските танкове се втурнаха в разположението на британските войски, вклинили се в отбраната на немците, но се сблъскаха с 10-и корпус, който не беше въвеждан в бой след 27 октомври, и бяха отхвърлени с големи загуби. До вечерта на 2 ноември от 90 немски танка, взели участие в контраатаката, в строя останаха само 35 танка.
Атаките на британските войски на 2 ноември заставиха Ромел да съсредоточи целия немски африкански корпус в района на Сиди Абдер ер Рахман, не далеч от крайморския път. Италианските моторизирани дивизии също се придвижиха към крайбрежието. На 2 ноември от южния участък беше прехвърлена към крайморския път и 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“. При това прегрупирване на юг от хребета Ел Митейри на стика на италианските дивизии „Триест“ и „Тренто“, между северната и южната групировка на италиано-немските войски, се получи голяма междина.
Монтгомери въпреки провалянето на 2 ноември на четвъртата атака „твърдо реши да извърши пробив на северния път“318. За целта той реши да използува прехвърлената тук през нощта на 29 октомври 7-а бронирана дивизия. Обаче Монтгомери съвсем неочаквано се отказа от плана за пробива по протежение на крайморския път.
Какво застави Монтгомери да се откаже от твърдо взетото решение? Оказа се, че разузнаването представи данни, че всички немски сили се движат на север и между немските и италианските войски се образува междина. Като узна за това, „Монтгомери веднага се отказа от плана за пробив по протежение на крайбрежния път“319.
Възползувайки се от междината в стика между северната и южната противникова групировка, англичаните на 2 ноември следобед хвърлиха тук 7-а бронирана дивизия (схема 37). Едновременно тук беше изпратена и 4-а индийска пехотна дивизия. В резултат на този маньовър втората полоса на противниковата отбрана беше пробита.
Генерал Тома предупреди Ромел, че англичаните го обхождат от фланг. Но Ромел, имайки напълно достоверни данни, че Монтгомери, както и той, съсредоточи своята основна групировка северно от хребета Ел Митейри и не отслаби усилията с цел да пробие по протежение на крайбрежния път, не повярва на Тома.
Генерал Тома, желаейки да убеди Ромел във верността на своето съобщение, отиде с командирския танк в района южно от хребета Ел Митейри, за да направи лично разузнаване, и беше пленен от англичаните. Монтгомери се ръкува с пленения фашистки генерал и го покани в своя щаб на вечеря.
През нощта на 3 ноември започна отстъплението на немския африкански корпус. Тази нощ премина без съществени действия от страна на англичаните. Ромел „не очакваше, че английското командуване ще му даде такъв шанс“320.
На сутринта на 3 ноември Ромел „все още задържаше основната маса на английските танкове“321. Към 10 ч. на 3 ноември английските войски се намираха в полукръг пред немския африкански корпус и се водеше бой от местно значение, англичаните опипваха противника. Според мнението на Ромел, за англичаните „това беше загубено време“.
Едва към обед на 3 ноември англичаните установиха отстъплението на немските войски и хвърлиха по отстъпващите колони 200 щурмови самолета. Преди това английската артилерия обстрелваше напуснатите немски позиции.
Схема 37. Въвеждането на британските съединения в сражение на 2 ноември 1942 г. в неосигурения стик на италиано-немските войски при Ел Аламейн
Щом като беше установено отстъплението на немския африкански корпус, Монтгомери покани при себе си кореспондентите. Те очакваха „да чуят от него съобщение за трудностите и дори за частично поражение“322. Но им съобщиха за щастливия за английското командуване изход от почти двуседмичните боеве за пробива на италиано-немската отбрана. Когато кореспондентите побързаха да се върнат на фронтовата линия, те се убедиха, че немският африкански корпус отстъпва.
Немскофашисткото командуване се отказа от продължаването на борбата. За това то нямаше нито резерви, нито авиация, но и нямаше никаква надежда да получи през този период, тъй като „в Берлин придаваха второстепенно значение на кампанията в Северна Африка и нито Хитлер, нито генералният щаб се отнасяха към нея особено сериозно“323.