По такъв начин победата на англичаните беше непълна. Поставените задачи не бяха изпълнени. Монтгомери не можа да обкръжи и разгроми немския африкански корпус в района на Ел Аламейн и през време на следващото му отстъпление към Триполи. Завладяването на територия при пустинния театър на военните действия не беше успех, тъй като живата сила и техниката на противника се запазиха.
Обаче много английски вестници през тези дни, когато резултатът от бойните действия при Ел Аламейн беше още много неясен, излизаха с големи заглавия — „Победа от голямо значение“. На 3 ноември английското радио предаде, че „битката в Египет няма равна на себе си в историята“. На 6 ноември 1942 г. в. „Таймс“ обяви сражението при Ел Аламейн за класическа операция.
На 6 ноември 1942 г. американският вестник „Ню Йорк хералд трибюн“ помести статия на своя коментатор Елиот, в която твърди, че английското настъпление е повратен пункт във войната. Този тезис намери широк отклик у английските военни историци. Например Фулер пише, че „сражението при Ел Аламейн е най-решителното сухопътно сражение с цел да се защитят интересите на съюзниците“330. Алън Мурхед твърди, че военните действия при Ел Аламейн „измениха целия ход на войната“331. Райнер също счита, че сражението за Ел Аламейн е „една от най-решителните битки през време на целия световен конфликт“332.
В 1945 г. У. Чърчил заяви, че „Монтгомери е един от най-големите майстори на изкуството за водене на войната в наше време“333.
Но имаше и друга оценка, например английският биограф на Монтгомери, А. Мурхед, пише, че непосредствено след Ел Аламейн в английския печат все по-често наричали Монтгомери „самохвалко“334. Логиката на неопровержимите факти препоръчва дори в английската военна история да се отдели по-скромно място за сражението при Ел Аламейн.
Достатъчно е да се сравни 4-те немскофашистки дивизии в Северна Африка и 197-те немскофашистки дивизии на съвет-ско-германския фронт (към средата на ноември 1942 г.), за да се убедим, че военните действия в Северна Африка ставаха на второстепенен театър във Втората световна война и не оказваха голямо влияние върху хода и изхода й. Военните действия в Северна Африка в никакъв случай не могат да се сравнят с невижданите по размах операции на съветската армия срещу основните въоръжени сили на фашистка Германия.
Характерни черти на английското военно изкуство по опита на сражението при Ел Аламейн
Сражението при Ел Аламейн е най-голямата настъпателна операция на английското командуване за трите години военни действия в Северна Африка. Като се анализира това сражение, може да се направят някои изводи за английското военно изкуство през 1942 г.
Военните действия в Северна Африка обхващаха малка по фронта (60 км), но голяма по дълбочина територия (от Ел Аламейн до Ел Агейла около 900 км) и се осъществяваха със силите на една армия.
Основната форма на маньовъра на 8-а английска армия в операцията при Ел Аламейн е фронталният удар с цел да се пробие противниковата отбрана на един участък със следващо развитие на този удар в дълбочина. Фронтът на настъплението беше около 60 км. Оперативното построение на армията беше в два ешелона. Главният удар в полосата на армията се нанасяше със силите на един корпус на тесен участък от фронта. Ширината на участъка на пробива беше 6,5 км.
Английското командуване създаде голяма групировка от бронирани сили, което позволи да се постигнат големи темпове при преследването на противника. Преследването се водеше със среден темп на придвижване на английските войски до 25 км в денонощие. За 80 дена 8-а английска армия измина от Ел Аламейн до района на Триполи повече от 2000 км при липса на сериозна съпротива от противника.
Бойният опит показва, че подвижните сили са способни в пустинния театър на военните действия да преодоляват големи разстояния с откъсване от главните снабдителни бази. Пясъците и горещият климат не са препятствие за използуването на танковите и моторизираните войски. Специалните калъфи и филтри, които не пропускат пясък в мотора и вътрешните механизми на танковете, а също и незатъващите в пясъка танкови вериги осигуряваха свободното използуване на танковете и автомобилите дори извън пътищата.
Завладяването на територии в пустинния театър на военните действия не е успех за нито една от воюващите страни, тъй като живата сила и техниката на противника се запазват. Двете страни не един път прибягваха към „отскок“, като използуваха огромните пространства на пустинята, за да запазят живата сила и да спечелят време.