Фланговете на противостоящите войскови групировки не се осигуряваха откъм пустинята. С дълбок обход на подвижните части от юг можеше да се обходи откритият фланг на всяка от воюващите страни и във взаимодействие с военноморския флот и с войските, настъпващи по протежение на крайбрежието, да се обкръжи и притисне към морето противниковата групировка. Но възможностите на маньовъра по такъв начин нито веднъж не бяха използувани въпреки достъпността на пустинята за действие на всички родове войски. Двете страни се бояха от пустинята.
По мнението на някои английски военни писатели, „Монтгомери свеждаше цялото военно изкуство към численото превъзходство“335. Въпреки всичко в сражението при Ел Аламейн Монтгомери не можа да обкръжи немския африкански корпус въпреки значителното числено превъзходство. Победата, както е известно, се постига не само с числено превъзходство, но и с умението правилно да се използува това превъзходство.
В резултат на анализа на сражението при Ел Аламейн авторите на редица чужди книги по историята на Втората световна война посочват някои съществени недостатъци, които се отнасят до военното изкуство. Тези недостатъци са следните. Не беше организирано правилно взаимодействието между родовете войски. Не се провеждаше разузнаване с бой в навечерието на настъплението. Операцията не беше достатъчно осигурена в инженерно отношение. Решаваща роля се отделяше на авиационната подготовка. Методите за управление на войските не съответствуваха на бързите темпове на придвижването им. Дори през време на боя английските подвижни части използуваха кодове, които бяха много сложни. Командирите на немските танкове и моторизирани части през време на боя отдаваха заповедите съвсем открито. Този начин на управлението на боя им позволяваше бързо да влияят на всяко изменение на бойната обстановка.
Отделните бронирани бригади не се използуваха за непосредствена поддръжка на пехотата през време на атаката, а за съпровождане на пехотата при нужда да отбият противникова танкова контраатака. Използуването на бронираните дивизии се планираше за развитието на оперативния успех. Обаче им се налагаше да участвуват в завършването на затягащия се пробив, при това със собствени сили, нощем, без взаимодействие с пехотата и артилерийско-авиационно осигуряване. Бързото въвеждане в сражението на бронираните корпуси нямаше дори тактически успех.
В резултат на горепосочените причини въпреки превъзходството на сили и средства темпът на настъплението в тактическата зона на противниковата отбрана не превишаваше 1–2 км в денонощие и операцията се развиваше крайно бавно. На английските войски бяха необходими 12 дена, за да преодолеят съпротивата на противника в цялата дълбочина на тактическата зона на отбраната му. Сражението завършваше с поражение и изтласкване на противника. Поставените цели за обкръжаване и унищожаване на главните сили на противника не се постигаха.
В сражението при Ел Аламейн се обръща внимание за масираното използуване на английската авиация за решаване на оперативно-тактическите задачи. Авиационната подготовка се осъществяваше със съсредоточените удари на оперативните бомбардировъчни и изтребително-бомбардировъчни съединения.
Авиационната поддръжка на сухопътните войски (съпровождане на атаката) се осъществяваше от авиационните подразделения и части, които в отделни случаи се придаваха на сухопътните войски.
Благодарение прехвърлянето на немскофашистката авиация на съветско-германския фронт англо-американската авиация без особен труд постигна въздушно господство над бойното поле и образува въздушна завеса над сухопътните войски, което създаде изключително благоприятни условия за бойните действия на войските. В резултат на изучаването на бойния опит по използуването на авиацията над бойното поле за прикриване и поддържане на сухопътните войски англо-американското командуване дойде до извода за необходимостта да раздели военновъздушните сили на два вида — тактически и стратегически. Всеки вид авиация се обединяваше във централизирано управление. Това мероприятие беше проведено през първата половина на 1943 г.
През време на преследването английската авиация своевременно поддържаше подвижните войски благодарение на бързото пребазиране на изтребителите според придвижването на войските от едно временно полево летище на друго. Например на 13 ноември две английски изтребителни ескадрили се пребазираха на полево летище на 290 км източно от Аджедабия и се оказаха заедно с предните части. В същия ден английски самолети извършиш нападение над колони от италиано-немски войски, движещи се по протежение на крайбрежието на залива голяма Сирта.