Английското командуване отделяше голямо внимание на проблемата за нормалното осигуряване на войските и при решаването й то постигна големи успехи както при подготовката на настъпателната операция, така и в хода на преследването на противника. Например в хода на преследването на противника английските войски на 13 ноември завзеха Тобрук, а на 1 декември пристигна първият влак от Египет. В пристанищата Марса Матрух и Бардия след два дена, а в пристанище Тобрук след четири дена след завземането им се разтоварваха търговски параходи. След две седмици в пристанище Тобрук се разтовариха максимално количество товари — 1000 т на ден. Първият английски транспорт пусна котва в рейда на Бенгази три дена след влизането на английските войски.
От 1 декември в района на Марса Матрух и 40 км на запад по водопровода започна да доставя ежедневно по 3000 т вода от р. Нил. За доставяне гориво на бронираните войски широко се използуваше транспортната авиация.
Общо военните действия в Египет и Либия завършиха в полза на англичаните. Италиано-немските войски бяха изтласкани от Либия на територията на Тунис. За постигането на това на английското командуване бяха необходими повече от 2,5 години (от 10 юни 1940 г. до януари 1943 г.) въпреки мало-числените сили на противника, които действуваха на второстепенния североафрикански театър на военните действия.
Настъпателните операции на английското командуване, проведени през това време, се характеризират със своята незавършеност. Английското командуване не довеждаше работата до решителни резултати — обкръжаване и разгромяване на основната противникова групировка, а се задоволяваше с частични и ограничени успехи — изтласкване на противника.
Английското командуване в Близкия Изток не чувствуваше недостиг от резерви, но те не се изразходваха за създаване на големи ударни групировки с решаващо значение, а за попълване загубите на 8-а армия и за създаване равновесие на фронта. Всичко това доведе до неоправдано продължителен характер на военните действия на Либийския фронт.
Провалянето на стратегическите планове на Хитлер от съветската армия на съветско-германския фронт през 1942 г. позволи на английското командуване здраво да задържи в своите ръце стратегическата инициатива. Масовото изгонване на немскофашистките завоеватели от съветската земя в резултат на разгрома на немскофашистките армии при Сталинград накара английското командуване да ускори очистването на Северна Африка от италиано-немските войски. Английските войски започнаха планомерно и постепенно да се придвижват към границата на Тунис, където спряха в началото на февруари 1943 г.
Неизпълнение на задължението за откриване на втория фронт в Западна Европа през 1942 г. от управляващите кръгове в САЩ и Англия
В хода на Втората световна война реакционните сили в САЩ и Англия скрито продължаваха да се домогват до своите империалистически и антисъветски цели. Те се стремяха само да отстранят Германия като опасен конкурент на световния пазар. В същото време англо-американските империалисти се надяваха, че в резултат на изтощителната война Съветският съюз ще бъде унищожен или обезкръвен.
В съответствие с тези политически цели военната стратегия на САЩ и Англия предвиждаше воденето на войната в две фази. Първата фаза на войната в Европа англо-американските стратези си я представяха като изтребителна война между хитлеристка Германия и Съветския съюз. През първата фаза на войната в Европа управляващите кръгове в САЩ и Англия не се готвеха да вземат активно участие с главните сили. Те смятаха да се включат в активна борба през втората фаза — в момента на максималното отслабване както на фашистка Германия, така и на Съветския съюз — и с това да диктуват своите условия за мира.
Англо-американските империалисти прикриваха тези цели с гръмки фрази за необходимостта да окажат на Съветския съюз не само икономическа, но и военна помощ във войната срещу хитлеристка Германия. Но в същото време, лъжейки своя народ, реакционните сили в САЩ и Англия не оказаха своевременна военна помощ на Съветския съюз.
С военните действия на второстепенните театри на Втората световна война, по-специално и на първо място в Северна Африка, реакционните сили в САЩ и Англия се опитваха да прикрият своите замисли и да създадат впечатление, че страните им полагат големи военни усилия.