Пораженното на немскофашистките завоеватели при Москва подбуди реакцонните сили в САЩ и Англия с още по-голяма активност да плетат мрежата на заговора срещу Съветския съюз. Влиянието на тези сили върху външната политика на тогавашните правителства на САЩ и Англия особено се прояви в периода на англо-американо-съветските преговори по въпроса за откриването на втория фронт в Европа през 1942 г.
На 12 юли 1941 г. английското правителство сключи съглашение със съветското правителство за съвместни действия във войната срещу Германия. На 11 юни 1942 г. беше сключено съглашение между правителствата на СССР и САЩ за принципите, приложими към взаимната помощ във воденето на войната срещу агресията.
Оформяването на англо-съветско-американската антихитле-ристка коалиция и установяващия се тесен контакт и сътрудничество между СССР, САЩ и Англия по най-важните политически и военни въпроси имаше огромно значение в делото за международното изолиране на агресивния фашистки блок, който застрашаваше жизнените интереси на всички свободолюбиви народи. Същевременно противоречия имаше и в англо-съветско-американската коалиция. Най-сериозни бяха разногласията по въпроса за откриването на втория фронт в Северна Франция.
Английското правителство през време на преговорите със съветската делегация в Лондон през май 1942 г. избягна да даде определен отговор относно откриването на втория фронт в Европа до изясняване гледището на американското правителство по този въпрос. Чърчил заяви, че той ще бъде в състояние да даде конкретен отговор само след преговорите на съветската делегация във Вашингтон.
На съвещанието във Вашингтон на 29 май 1942 г. Рузвелт, неговият главен съветник, Хопкинс, началникът на генералния щаб, Маршал, и главнокомандуващият военноморския флот, Кинг, заявиха, че те считат за възможно да открият втория фронт през 1942 г. На това съвещание „генерал Маршал добави, че ние имаме войски, при това всички са достатъчно обучени, имаме боеприпаси, авиация и бронетанкови дивизии“336.
На другия ден се състоя съвещание на Рузвелт с началник щабовете, на което бе прочетена телеграмата за изпращане до Чърчил. В телеграмата се казваше, че военните действия по плана „Болеро“ (такова беше тогава шифрованото наименование на плана за нахлуването на американо-английските войски в Западна Европа) трябва да започнат през август 1942 г.
При последната среща на съветската делегация с Рузвелт и Хопкинс на 1 юни 1942 г. „президентът повтори, че ние се надяваме да създадем втория фронт през 1942 г.“337
Тържественото уверение на правителствата на САЩ и Англия за откриването на втория фронт в Европа беше включено в съветско-американското и съветско-английското комюнике, двете от 12 юни 1942 г. В двете комюникета се обявява, че „при преговорите беше постигнато пълно съгласие по отношение на неотложните задачи за създаването на втория фронт в Европа през 1942 г.“338
На 10 юни 1942 г. Чърчил изпрати на съветското правителство меморандум, в който от името на английското правителство се казваше следното: „Ние се готвим за десант на континента през август или септември 1942 г.“339
Англо-американската декларация и английският меморандум за откриването на втория фронт в Европа през август—септември 1942 г. не отразяваше истинския замисъл на тогавашните управляващи кръгове в САЩ и Англия. Още в хода на вашингтонските преговори Маршал „настояваше на всяка цена да се упомене за 1942 г.“340 Скоро след публикуването на тържествените задължения на правителствата на САЩ и Англия във Вашингтон пристигна английският адмирал Маунтбатън със съобщение от английското правителство, че може да възникне въпросът за преразглеждане на съглашението за откриването на втория фронт в Европа през 1942 г. На 20 юни във Вашингтон пристигна Чърчил, за да се договорят с управляващите кръгове в САЩ за съвместни действия за заобикаляне на поетите задължения по откриването на втория фронт в Европа през 1942 г. Не беше трудно да се договорят, тъй като управляващите кръгове в САЩ към това сами се готвеха и вече имаха напълно разработен план за заменяване откриването на втория фронт в Европа през 1942 г. с развръщане на военните действия в Средиземноморския басейн.
Управляващите кръгове в САЩ още през 1941 г. създадоха план за заграбването на Френска Северна Африка. На бившия личен адютант на Айзенхауер, капитан втори ранг Бътчер, стана известно, че „президентът Рузвелт предложил да се проведе такава операция още преди влизането на САЩ във войната“ (т.е. до 7 декември 1941 г. — В. С.)341.
336
The secret Papers of Harry L. Hopkins, by Robert E. Sherwood, „Collier’s“, № 24, 1948, p. 58.
338
Внешняя политика Советского Союза в период Отечественной войны. Документы и материалы, т. I, M., 1946, стр. 284, 285.
339
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 391.