През март 1942 г., малко преди съветско-американските преговори, при Рузвелт се състоя съвещание, на което присъствуваха министърът на флота, Нокс, военният министър, Стимсън, Хопкинс, началникът на генералния щаб, Маршал, и главнокомандуващият военновъздушните сили, Арнолд. Ставаше дума за политиката на САЩ в района на Средиземно море. Обсъди се планът „Джимнъст“ (план за завладяването на Френска Северна и Северозападна Африка с цел там да се установи американско господство). Този план беше одобрен от присъствуващите на съвещанието. Чърчил знаеше за съществуването на този план и действуваше положително.
През юли 1942 г. Маршал, Хопкинс и Кинг водеха в Лондон окончателните преговори за американо-английската стратегия през 1942 г. Преговорите завършиха на 24 юли с приемането на плана за стоварване на американо-английските войски във Френска Северна и Северозападна Африка през есента на 1942 г. Датата за дебаркирането определи Рузвелт в следната телеграма: „Моето мнение е, че по плана «Джимнъст» трябва да започне дебаркирането не по-късно от 30 октомври 1942 г. и за тази цел изпълнението на плановете да започне незабавно. Кажете на бившия морски деец (т.е. на Чърчил — В. С), че аз съм във възторг от това, че прие решението.“342
По такъв начин управляващите кръгове в САЩ и Англия се договориха да не започват през 1942 г. военни действия срещу хитлеристка Германия на решаващия театър — в Западна Европа. На 18 юли 1942 г. в хода на англо-американските преговори в Лондон съветското правителство получи от Чърчил послание, с което той съобщаваше за решението на английското правителство да отложи откриването на втория фронт от 1942 г. на 1943 г. За успокоение на съветската страна Чърчил, без каквито и да е условия, заяви, че нахлуването на англо-американските войски в Европа през 1943 г. ще се извърши в голям мащаб и определи следната цифра: „повече от 1 милион души при съответната авиационна поддръжка“343. Но тогава стана съвършено ясно, че въпросът за организирането на втория фронт в Европа „започна да приема несериозен характер“344.
В отговор на посланието съветското правителство беше принудено по най-категоричен начин да заяви, че то „не може да се примири с отлагане организирането на втория фронт в Европа през 1943 г.“345
Планът „Джимнъст“ в процеса на по-нататъшната разработка, преименуван в план „Торч“ („Факел“), предизвика гореща поддръжка от страна на най-високопоставените лица в САЩ. Този план набелязваше империалистическо заграбване на Африка и довеждаше към проваляне откриването на втория фронт в Европа не само през 1942 г., но и през 1943 г. На 31 юли Бътчер записа в дневника си, че при обсъждане подробностите по плана „Торч“ вече се постави въпросът за по-нататъшното придвижване на англо-американските войски към Сицилия или Сардиния.
Например американските публицисти Ралф Ингерсол в книгата „Съвършено секретно“ и Елиот Рузвелт в книгата „Неговите очи“ се опитват да оправдаят политиката на реакционните сили в САЩ, насочена към затягане на Втората световна война. Основен мотив в техните книги е твърдението, че откриването на втория фронт в Европа през 1942–1943 г. било провалено изключително по вина на Чърчил и на управляващите кръгове в Англия, че за сметка на това са съществували изключително остри разногласия. В действителност по въпроса за откриването на втория фронт в Европа управляващите кръгове в САЩ и Англия излизаха със съгласувани решения.
Разногласия имаше по други въпроси, свързани с империалистическите цели, които се преследваха от реакционните сили в САЩ и Англия в хода на Втората световна война.
Английските империалисти се стремяха да установят господство в Европа, използувайки своята агентура на Балканите. Чърчил искаше да запази за английския империализъм господствуващо положение в Средиземноморския басейн и да възпрепятствува освобождението на балканските страни от съветската армия. Ето защо той доказваше, че основният и решаващ театър на войната срещу хитлеристка Германия е Средиземно море.
Американските империалиста също се стремяха към установяване на своето господство в Европа и в Средиземноморския басейн, но те се надяваха главно на своята агентура в Германия, на сделка с германските монополисти в най-подходящия момент.
Въпреки борбата между монополистическите кръгове в САЩ и Англия за господство в Европа и в Средиземноморския басейн техните интереси в политиката за протакане откриването на втория фронт в Европа и в политиката за запазване на всяка цена на германския милитаризъм за по-нататъшна борба срещу СССР напълно съвпадаха.
343
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 391.