Митът за „Атлантическия вал“
Управляващите кръгове в САЩ и Англия се опитваха да обяснят отлагането на сроковете за откриването на втория фронт в Европа с липсата на достатъчно сили и средства за преодоляване на „мощния Атлантически вал“, създаден уж от немскофа-шистките войски по цялото крайбрежие на Северна Франция.
В действителност в началото на 1942 г. САЩ и Англия разполагаха напълно с достатъчно сили и средства, за да започнат активни бойни действия срещу хитлеристка Германия.
Немските войски във Франция значително отстъпваха и по численост, и по въоръжение на англо-американските. При това не съществуваше никакъв „Атлантически вал“.
Англия и САЩ имаха пълна възможност да открият втория фронт в Европа през 1942 г. Към 1 септември 1941 г. британската армия в състава си имаше вече 39 дивизии, от които 5 бронирани. Всичко в сухопътните войски през есента на 1941 г. те наброяваха повече от 2 млн. войници, намиращи се на Британските острови. Освен това във военновъздушните сили имаше 750 000 души, във флота на метрополията — 500 000 и в частите на гражданската самоотбрана — 1,5 млн. души.
На 1 юли 1941 г. американската армия се състоеше от 33 дивизии, от които 4 бронетанкови. Освен това завършваше сформирането на още две бронетанкови дивизии. Всичко в сухопътните войски имаше приблизително 1,4 млн. души.346
В края на 1942 г. британската армия имаше 50 дивизии, а американската — 70 обучени и напълно подготвени дивизии.
За военното производство на САЩ и Англия през 1942 г. може да се съди по следните данни:
| Вид на въоръжението | САЩ | Англия347 | Всичко |
|---|---|---|---|
| Танкове | 23,9 | 8,6 | 32,5 |
| Самолети | 47,9 | 23,7 | 71,6 |
По такъв начин състоянието на военното производство и въоръжените сили в САЩ и Англия показва, че политиката на управляващите кръгове беше насочена към всемерното запазване на своите въоръжени сили, за да може в момента на завършването на Втората световна война да излязат със свежи сили.
Вместо действителна подготовка за откриването на втория фронт в Европа през 1942 г. английското командуване подготви експедиционен корпус в състав от 6 дивизии, придаде му авиация за участие съвместно с американските войски при десанта в атлантическите пристанища на Мароко и главно в Казабланка, за да започнат оттук настъпление срещу Германия. Обаче това не пречеше на някои английски политически дейци да произнасят речи за това, че техните „сърца се обливат в кръв“, тъй като съветската армия води тежка борба с основните сили на Хитлер.
За да оправдае управляващите кръгове в САЩ и Англия пред световното обществено мнение, Чърчил много говореше, че Ламанш ще бъде „река от кръв“, че „Атлантическият вал на Хитлер е непристъпен“ и че трябва „да се погрижим вълните да не почервенеят от кръвта на американските и английските юноши и крайбрежието да не се задръсти от техните трупове“348. А за да не се случи това, Чърчил предложи да се приближат към Германия откъм „уязвимата подкоремна част“, сравнявайки Германия с крокодил, у когото цялото тяло, от главата до опашката, освен подкоремната част, е покрито с неуязвим щит.
Под „уязвимата подкоремна част на Германия“ Чърчил имаше предвид Балканите. Обаче в тесен кръг Чърчил говореше откровено: „Трябва да не се допусне съветската армия в долината на Дунав и на Балканите.“
Много преди постигането на съглашението за откриването на втория фронт в Европа през 1942 г. на 21 юли 1941 г. Чърчил в лично послание до Й. В. Сталин писа, че по цялото крайбрежие на Франция „са настръхнали оръдия, бодлив тел, укрепени огневи точки и брегови мини“349. След една година тази теза беше издигната от Чърчил като един от доводите за оправдание нарушенията на съюзническите задължения.
С цел да докаже невъзможността от откриването на втория фронт в Европа през 1942 г. английското командуване предприе на 19 август 1942 г. рейд в Диеп (Северна Франция).
Районът на Диеп беше избран неслучайно. Този град е един от най-силно укрепените пунктове на крайбрежието. Той се отбраняваше от 302-а немска пехотна дивизия.
Фулер твърди, че рейдът в Диеп беше предприет със значителни сили. Но по данни на Типелскирх, общият брой на участвуващите в рейда в Диеп войски не превишаваше една дивизия. Канадският журналист, Рейбърн, пише, че дебаркирането се извърши без артилерийска подготовка от корабите и без авиационна поддръжка. С десанта „не бяха стоварени артилерия и тежки картечници“350. Същият Рейбърн изразява учудване, че немскофашисткото командуване разполагало с достатъчно подробна информация за предстоящия рейд. Този факт се потвърждава от немските източници, показващи, че „десантът срещнал на брега готови за бой войски“351.
346
The War Report of general Marshall, general Arnold, admiral King, New-York, 1947, p. 28.
347
Statistics Relating to the War Effort of the United Kingdom, London, 1944, pp. 12, 14.
349
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 12.