Рейдът в Диеп доведе до голям процент загуби. Британските войски загубиха няколко десантни кораба и 3400 души, от които 2700 пленени и около 700 убити. 28 танка бяха унищожени във водата около брега и непосредствено на самия бряг. Немските загуби възлизаха на около 300 души. Въпреки големите загуби на англичаните организаторите на рейда в Диеп бяха доволни, тъй като този неуспех „беше доказателство, че не може да се осъществи десантът в Европа“352.
Рейбърн съобщава интересна подробност. През време на рейда на корабите се намирали 20 американски и английски кореспонденти и фотокореспонденти, на които била предоставена възможността да удостоверят „непристъпността на Атлантическия вал“.
Впоследствие, когато през юни 1944 г. англо-американските войски дебаркираха в Нормандия (Северна Франция), не срещайки сериозна съпротива, оказа се, че така нареченият „Атлантически вал“ представлява само мит, създаден не само от фашистката пропаганда, но и от реакционната англо-американска. Отделни отбранителни съоръжения (например в Диеп) бяха построени специално за показване на чуждестранните военни мисии и кореспонденти.
Бившият главнокомандуващ групата армии „Запад“, Рундщед, след войната призна, че „мощността на укрепленията беше преувеличена до абсурд… «Атлантическият вал» представляваше илюзия, създадена от пропагандата за измама на немския народ, а също и за измама на съюзниците. Като четях приказките за непрестъпността на неговите укрепления, изпадах в гняв. Да се нарича това «вал» беше безмислица.“353
Показанията на редица немски генерали и офицери, преведени през 1942 г. от северното крайбрежие на Франция от съветско-германския фронт и пленени при Сталинград не оставят никакво съмнение, че извършването на десант на англо-американските войски в Северна Франция през 1942 г. можеше да завърши с успех. Немският лейтенант Георг Худсонт даде показания: „Нашите гарнизони в окупирана Франция бяха много малки и се състояха от второстепенни войски… Ние не можехме да се надяваме на каквито и да било резерви. Русия поглъщаше твърде много.“ Друг немски военнопленник, Амброзиус Калтенбрунер, също пристигнал от Франция, разказва за фиктивните германски позиции и летища по западното крайбрежие на Франция. Целта — обясни той — се заключаваше в това да се заблуди противникът относно силите на германските гарнизони, разположени по окупираното крайбрежие.
За да скрие малобройността на немските гарнизони във Франция, извършваха се чести размествания и придвижвания на малки поделения от един пункт в друг. Един от немските офицери заяви: „Тъй като бяхме много малко, трябваше да създаваме впечатление, че сме много.“354 Бившият началник щаб на групата армии „Запад“, Блументрит, сочи, че „имаше само три дивизии на 300 мили по крайбрежието на юг от Лоара… По протежение на 200 мили на нормандското крайбрежие западно от Сена се намираха 6 дивизии… На командира на ротата се налагаше да върви цял ден по крайбрежието, за да огледа сектора, който заема неговата рота.“355
Тези дивизии най-добре може да се характеризират с думите на Блументрит: „Повечето от офицерите и войниците бяха възрастни, а въоръжението им беше по-лошо, отколкото в активните дивизии. В голяма степен то се състоеше от заловеното френско, полско и югославско оръжие“356.
Военновъздушните сили на хитлеристите на Запад също не биха могли да окажат сериозна съпротива на англо-американското нахлуване. През 1941 г. във Франция се пребазираха учебно-тренировъчни поделения на тези авиационни ескадрили, които действуваха на съветско-германския фронт, „за да увеличат макар и малко броя на авиацията, намираща се на Запад“357. Командуването на немската противовъздушна отбрана също съсредоточи на Запад „учебни и запасни зенитно-артиле-рийски дивизиони с цел да създаде впечатление за дислоциране на много сили“358.
През цялата 1942 г. немските военновъздушни сили на Запад се състояха от 4–6 бомбардировъчни и около б изтребителни авиационни групи, в чиито състав имаше до 400 боеспо-собни бомбардировача и до 200 боеспособни изтребителя.