На 13 август 1942 г. Й. В. Сталин писа на Чърчил с пълно основание, че „през 1942 г. има най-благоприятни условия за създаване на втория фронт в Европа, тъй като почти всички сили на немските войски и при това най-добрите са привлечени на Източния фронт, а в Европа са оставени незначителни и при това слаби сили“359.
Съветското правителство с пълна компетентност заяви, че „именно през 1942 г. е възможно и следва да се създаде втори фронт в Европа“360. Но правителствата на САЩ и Англия, преследвайки своите теснокористни цели, нарушиха споразумението за откриването на втория фронт в Европа през 1942 г., макар да имаха всички възможности за това. Съветският съюз продължи да води борбата сам срещу хитлеристка Германия и нейните сателити, носейки на своите плещи цялата тежест на войната.
Подготовка за осъществяване на американския план за нахлуване в Африканския континент през 1942 г.
(Схема 38)
Скоро след поражението на Франция през юни 1940 г. правителството на САЩ установи дипломатически отношения с така нареченото „правителство“ Виши, признавайки с това френско-германското „примирие“. За американски извънреден посланик във Виши беше назначен адмирал Леги, по-късно заемащ поста председател на Обединения комитет на началник щабовете. Управляващите кръгове в САЩ смятаха, че чрез поддържането на официални дипломатически отношения с Петен ще им бъде по-лесно да проникнат във Френска Северна Африка и да я превърнат в американска колония по-рано от домогването на немския фашизъм или английския съюзник.
Английското правителство, макар и негласно, също имаше връзки с Виши в продължение почти на цялата Втора световна война. През юли 1940 г. правителството на Петен скъса дипломатическите отношения с Англия, но във Виши остана представителят на Канада, Дюпюи. Английското правителство разглеждаше пребиваването на Дюпюи във Виши като прозорец в двор, към който нямаше друг достъп.
В Монтуаре на 24 октомври 1940 г. се състоя среща на Хитлер с Петен. Тази среща завърши със съглашение за дружба между Виши и хитлеристка Германия. В съвместната декларация се говори за взаимната заинтересованост на вишистите и фашистите от по-скорошното поражение на Англия.
Въпреки това „английското правителство отиде толкова далеч, че води преговори с личния представител на Петен. През време на конференцията в Монтуаре крал Георг изпрати лично послание до Петен.“361 В Лондон се стараеха да не забелязват на заговора на Петен с Хитлер и продължаваха да флиртуват с него.
Ha 19 декември 1940 г. държавният департамент на САЩ по молба на английското правителство предаде на Петен официално английско предложение да изпрати за отбрана на Френска Северна Африка (Мароко, Алжир и Тунис) английски експедиционен корпус в състав от шест дивизии. През януари 1942 г. тези шест дивизии бяха предложени на Вейган в личното послание на Чърчил. Вейган по това време се намираше във Френска Северна Африка като генерален делегат на „правителството“ във Виши. На него бяха подчинени всички френски въоръжени сили в Северна, Северозападна и Западна Африка.
Като не се решаваше в този период да измени от германската ориентация към английската, Вейган отговори, че той може да приеме английското предложение само в случай, ако числото на английските войски, изпращани във Френска Северна Африка, бъде увеличено до 50 дивизии (500 000 души). Поставяйки такива условия, Вейган просто смяташе, че още не е настъпило време за заменяването на фашисткия господар с английския.
По отношение на комитета на де Гол управляващите кръгове в Англия водеха двойна игра. Паси, един от ръководителите на разузнаването на де Гол, констатира, че „работейки с нас, англичаните пазеха по същото време известни тайни връзки с вишисткото разузнаване“362.
В борбата за Френска Северна Африка цялото преимущество се оказа на страна на американската дипломация. В неокупираните територии на Франция, Тунис, Алжир и Мароко американците запазиха своите консулства. През декември 1940 г. в Северна Африка пристигна като специален агент на държавния департамент на САЩ за ръководене на всички консулски чиновници и специални наблюдатели американският съветник във Виши, Роберт Мърфи.
Във Френска Северна Африка по време на пристигането на Мърфи централна фигура беше Вейган — един от главните виновници за поражението на Франция през 1940 г. За американското разузнаване Вейган се оказа много ценен човек. На 26 февруари 1941 г. Мърфи успя да сключи с Вейган икономическо съглашение. Според това съглашение САЩ получаваха неограничени права да търгуват на териториите на Френска Северна. Северозападна и Западна Африка.
359
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 59.
360
Преписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премыер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 59.