По този път английските управляващи кръгове се стремяха по-надеждно да насочат фашистката агресия, и то само в едно направление — към Съветския съюз. Предлагайки да се създаде англо-германска Антанта, английските дейци освен това се опитваха да запазят равновесие вътре в капиталистическата система за сметка на Съветския съюз, надявайки се, че общата ненавист на империалистите към страната на социализма ще им позволи да създадат единен антисъветски фронт на империалистите.
По такъв начин в навечерието на Втората световна война „хитлеристка Германия се намираше в съглашение с реакционните кръгове на САЩ, Англия и Франция, които мечтаеха с ръцете на Хитлер да задушат първата социалистическа държава“36. С тази цел се провеждаше цялата предвоенна политика от империалистите на САЩ, Англия и Франция. Но техните надежди, че хитлеристка Германия ще се ограничи само с Източна Европа, се оказаха нереални. На най-главните капиталистически страни не се удаде в последна сметка да се обединят в единен фронт на империалистите против СССР. За фашистка Германия заграбването на Източна Европа беше само част от общия план за завоюване на целия свят.
Оформяването на агресивния блок „оста Рим — Берлин“
Управляващите кръгове на САЩ, Англия и Франция в своята политика по отношение на фашистка Италия се ръководеха от същите користни съображения, както и по отношение на хитлеристка Германия.
През 1935 г. фашистка Италия започна въоръжена борба за господство над бреговете на Средиземно море и за най-кратките пътища за Изтока. В 1935 г. фашистките войски нахлуха в беззащитната Абисиния, която беше член на Обществото на народите.
Фашистката агресия срещу Абисиния имаше вероломен характер, тъй като между Италия и Абисиния на 4 август 1928 г. беше сключен пакт за ненападение. В договора се съдържаше пункт за запазване на постоянен мир и вечна дружба. Освен това на 23 септември 1934 г., а след това и на 18 април 1935 г. в навечерието на предателското и вероломно нападение над Абисиния италианското правителство официално отричаше своите намерения да прибегне към въоръжена сила и потвърждаваше валидността на договора от 1928 г. Но всичко това беше само маскировка. На 4 октомври 1935 г. италианофашистките войски нахлуха в Абисиния. На 9 октомври Обществото на народите излезе с декларация за необходимостта от налагането на икономически и финансови санкции на Италия.
Решението на Обществото на народите за икономически и финансови санкции на Италия така си остана на книга. Управляващите кръгове на Англия и Франция допуснаха тогава фашистката агресия срещу Абисиния, макар че тази агресия не беше само срещу Абисиния. Ударът беше насочен също така и срещу Англия и Франция, като имаше за цел да пресече морските пътища на тези страни от Европа към техните обширни колонии в Африка и Азия.
През януари 1938 г. Чембърлейн изпрати до правителството на САЩ меморандум, с който го уведомяваше за намерението си да признае де юре заграбването на Абисиния от Италия. В отговор на това последва мълчаливо съгласие на правителството на САЩ.
Като поощряваше агресията на италианските фашисти, управляващите кръгове на Англия се надяваха в последна сметка да я насочат против Съветския съюз.
По същата причина управляващите кръгове на САЩ, Англия и Франция допуснаха интервенцията на държавите от оста в Испания през време на гражданската война 1936–1939 г. На английските и френските империалисти, които си поставиха за цел да обърнат агресията на фашистките страни против Съветския съюз, много се искаше да вярват на бръщолевенията на германо-италианските агресори, че те не преследват никакви цели освен борбата с комунизма. Но това бръщоле-вене беше само маскировка.
Фашистките агресори, като нападнаха Испания, не срещнаха никакво противодействие също така и от страна на управляващите кръгове на САЩ. Въпреки че конституционното републиканско правителство на Испания беше официално признато от правителството на САЩ, американският конгрес на 8 януари 1937 г. така измени закона за неутралитета, че испанското републиканско правителство се лишаваше от възможността да купува оръжие от САЩ.
36
К сорокалетию Великой Октябрьской социалистической революции (19J7–1957). Газета „Правда“, 15 сентября 1957 г.