В САЩ особено се подчертаваше американският характер на десантната операция. Маскировката с американския флаг беше предприета, тъй като след нападението на английския флот над френските военни кораби в Оран и Дакар през 1940 г. френските моряци заеха особена рязка антибритан-ска позиция. Английското правителство не напразно се опасяваше от враждебното отношение на населението, френската армия и флота към британските въоръжени сили. На съвещанието на обединената група на началник щабовете по едно време дори се обсъждаше въпросът за преобличането на английските войници в американска форма и за нари-суването на американски опознавателни знаци на английските самолети. Рузвелт отиде още по-далеч и предложи да изключат британските сухопътни сили от състава на десанта. Той считаше, че може да се осъществи нахлуването дори и без участието на англичаните. Намерението на управляващите кръгове в САЩ да се справят само със своите сили и по такъв начин да отстранят английския конкурент от териториите на френските колонии в Африка предизвика остър протест от англичаните и в края на краищата английските войски бяха включени в състава на вторите ешелони на десанта. За участието на английските войски в операцията беше обявено само след създаването на предмостовите укрепления.
Възникнаха разногласия и по въпроса за мястото на десанта. Американците възнамеряваха да започнат американския поход с десанта на северозападното крайбрежие на Африка, в района на Казабланка. Английските представители настояваха за военни действия главно в Средиземно море. След дълги спорове двете страни се споразумяха, че в началния период десантът ще се осъществява главно от американците едновременно както по северозападното, така и по северното крайбрежие на Африка.
Пристанище Казабланка се определяше за десанта на американските войски под командуването на генерал Патън. Тук се извърши десант с 58 000 души (в първия ешелон 34 000, а във втория 24 000). В Оран трябваше да се извърши десант от американските войски в първи ешелон (25 000 души), а във втори — от английските (20 000 души) под общото командуване на американския генерал Фредендал.
В пристанище Алжир десантира 10-хилядна американска войска под командуването на генерал Ридер. След десанта тази група американски войски премина в подчинение на английския генерал Андерсън.
Американският флот прикриваше десанта в района на Казабланка, а английският флот го осигуряваше откъм Средиземно море.
Военноморските сили, които взеха участие в осигуряването на десанта, наброяваха 200 военни и 110 транспортни кораба. Общото морско командуване осъществяваше английският адмирал Ендрю Кънингхам. Военновъздушните сили имаха двама командуващи: от САЩ — генерал Дулитл, а от Англия — маршалът от авиацията Уелш. За върховен главнокомандуващ беше назначен американският генерал Айзенхауер.
През септември 1942 г. Р. Мърфи беше назначен за политически съветник по гражданските работи при генерал Айзенхауер. В действителност той беше ръководител на американската пета колона в Северна Африка. По това време в Мароко се намираха френски войски около 110 000 души. Разузнавателната дейност на Мърфи и неговите консули и вицеконсули беше насочена към неутрализиране на тези сили. Те успяха. През нощта на 22 октомври 1942 г. заместникът на Айзенхауер, генерал Кларк, имаше тайна среща близо до Алжир с отговорни френски офицери, които предадоха сведения за бреговите батареи, дислокацията на войските и най-главното, уверение, че няма да бъде оказана съпротива в Северна и Северозападна Африка.
По такъв начин още преди сделката с Дарлан беше осигурен безпрепятствен десант на американо-английските въоръжени сили.
Десантът на американо-английските войски във Френска Северна и Северозападна Африка (8–12 ноември 1942 г.)
(Схема 38)
Десантът на американо-английските войски в Северна и Северозападна Африка започна през нощта на 8 ноември и продължи до 12 ноември 1942 г. в трите основни района — в Казабланка, Оран и Алжир.
Във Федала, в района на Казабланка, при стоварването на четири десантни отряда „французите оказаха незначителна съпротива, изразяваща се в рядък артилерийски огън на бреговите батареи“384. В 14.30 часа на 8 ноември френските войски във Федала капитулираха.
Стоварването на десантните отряди в Сафи, а също и в района на Казабланка започна в 5.05 часа в четири пункта по крайбрежието. От 15 часа транспортните кораби стоварваха танковете непосредствено в пристанището, тъй като не беше оказана никаква съпротива.