В началото на 1943 г. към Жиро се присъедини Френска Гвиана. За да попречи на това присъединяване, де Гол назначи Бертан за губернатор на Френска Гвиана. Англичаните незабавно изпратиха Бертан на о. Тринидад и се обърнаха към Вашингтон с молба да му се предостави транспорт за по-нататъшното пътуване. На 6 април 1943 г. Уелс от своя страна се обърна към обединената група на началник щабовете с молба да не дават на Бертан средство за пътуване от Тринидад за Френска Гвиана и тази молба беше удовлетворена.
По такъв начин в борбата за господство във Френска Северна и Северозападна Африка всички преимущества се оказаха на страната на американските монополи, които здраво се настаниха на африканския континент.
Зад кулисите на англо-американското настъпление срещу хитлеристка Германия през Африка
САЩ и Англия настаниха войски във Френска Северна и Северозападна Африка под флага за борба срещу хитлеристка Германия. „Това беше най-сериозното средство да се създаде база за противодействие срещу германската агресия в непосредствена близост до Западна Европа, да се организира победата над хитлеристките войски и да се създаде по такъв начин възможност за освобождаването на Франция от хитлеристкия колониален гнет.“395 В този смисъл десантът на американо-английските войски във Френска Северна Африка не може да се представи като агресия. Но в същото време, осъществявайки тези мероприятия, управляващите кръгове в САЩ и Англия преследваха свои теснокористни цели. Американските и английските монополи се стремяха да установят свое господствуващо влияние в районите, по-рано принадлежащи на италианския и френския империализъм, с цел за ново поробване на колониалните народи на Африка.
Англо-американските ръководители се опитваха дори да убедят съветското правителство, че десантът в Северна Африка, предприет на 8–12 ноември 1942 г., е именно вторият фронт срещу хитлеристка Германия. Например Чърчил в паметната записка от 14 август 1942 г., изпратена до Й. В. Сталин, заяви: „Най-добрата форма на втория фронт през 1942 година… е «Факел» (т.е. десантът на англо-американските войски в Северна и Северозападна Африка — В. С.).“396
В действителност десантът на американо-английските войски в Северна Африка не само не беше втори фронт срещу хитлеристка Германия, но дори не беше и негово подобие.
Този десант не отвлече от съветско-германския фронт нито една немскофашистка дивизия.
Африканската кампания на англо-американското командуване се провеждаше далеч от жизнените центрове на хитлеристка Германия. Кампанията във Френска Северна Африка създаваше само „предпоставки за организирането на втори фронт в Европа по-близо до жизнените центрове на Германия…“397
Съветският съюз беше верен и искрен съюзник в анти-хитлеристката коалиция. Съветската армия оказваше огромна помощ на своите съюзници от антихитлеристката коалиция, като водеше успешна борба с главните, основните сили на фашистките агресори и ги привличаше върху себе си. Съветските хора се радваха на всеки успех и усилие на своите съюзници. Затова дори предприетата ст американо-английското командуване през 1942 г. кампания в Северна Африка беше посрещната от съветския народ като начало на някакви съвместни действия срещу фашистката агресия.
В тази кампания беше предемонстрирана растящата мощ на въоръжените сили на съюзниците. Обаче кампанията в Северна Африка не оказа и не можеше да окаже влияние за намаляване на непосредствения натиск на въоръжените сили на фашистка Германия над Съветския съюз.
Какво разбираха съветските хора под втори фронт в Европа? Още в личното послание до Чърчил от 18 юли 1941 г. Й. В. Сталин подчертаваше необходимостта от създаване на втори фронт в Северна Франция, т.е. близо до границите на хитлеристка Германия. В посланието до Чърчил, изпратено на 3 септември 1941 г., Й. В. Сталин отново писа за необходимостта да създаде във Франция втори фронт, Който може да привлече от Източния фронт 30–40 немски дивизии.
Какви немски сили откъсна от Източния фронт северо-африканската кампания?
През 1941 г. в навечерието на нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз в Северна Африка се намираха само три немски дивизии. През октомври 1942 г. на Либийския фронт имаше всичко 4 немски и 11 италиански дивизии (164-а немска дивизия, както е известно, беше прехвърлена през юли 1942 г. от о. Крит). След 8 ноември 1942 г. в Тунис бяха прехвърлени от о. Сицилия две немски дивизии. И така в Северна Африка станаха шест немски дивизии.
396
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 59.
397
Й. В. Сталин. За Великата отечествена война на Съветския съюз, изд. БКП, 1954, стр. 64.