На съветско-германския фронт през ноември 1942 г. се намираха 197 немскофашистки дивизии. Следователно основните сили на хитлеристка Германия бяха приковани на съветско-германския фронт, което създаваше изключително благоприятни условия за откриване на втория фронт в Европа през 1942 г.
В продължение на почти три години военни действия в Северна Африка от съветско-германския фронт не беше прехвърлена нито една немска дивизия. Тези факти говорят, че Чърчил няма никакви основания да провъзгласява десанта на англо-американските войски в Северна и Северозападна Африка като откриване на втория фронт през 1942 г.
В личното послание от 3 септември 1941 г. Й. В. Сталин пише на Чърчил: „Немците смятат опасността от Запад за блъф и безнаказано прехвърлят всичките си сили от Запад на Изток…“398 Особено впечатление прави фактът за безнаказаното прехвърляне на немска ескадра от Брест (Франция) в норвежки води, извършено при много странни обстоятелства.
В Брест стояха германските линейни кораби „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ с водоизместимост по 25 000 т и тежкият крайцер „Принц Евгени“ с водоизместимост 10 000 т. Тези германски кораби, съпровождани от шест ескадрени миноносеца, през нощта на 12 февруари 1942 г. излязоха от Брест. В същия ден, пише Леги в своите мемоари, американският морски аташе във Виши получи шифрована телеграма от Брест с две думи:
„Те заминаха.“
Съобщението, че тези кораби излязоха от Брест, беше светкавично предадено във Вашингтон. „Ние (американското посолство във Виши — В. С.) знаехме, че за това незабавно ще стане известно на англичаните.399“ Действително английското адмиралтейство своевременно узна за бягството на германските кораби. Въпреки всичко тези кораби „успешно преминаха Ламанш и достигнаха германското пристанище Кил“400.
На Леги направи голямо впечатление този факт, че „английският народ беше възмутен и на правителството на министър-председателя се стовари вълна от критики“401.
Вината за безпрепятственото заминаване на немските кораби английските адмирали прехвърлиха на военновъздушните сили, които уж не могли да открият германската ескадра в тесния пролив на Ламанш. Чърчил от своя страна се опита да представи тази работа като „неприятен инцидент“.
Този случай много напомня на пропущането на двата германски крайцера „Гебен“ и „Бреслау“ в Черно море през август 1914 г. След Първата световна война беше доказано, че английското адмиралтейство пропусна германските крайцери, за да уравновеси морските сили на страните от Черно море и да не допусне завземането на Дарданелите от руския флот.
Германските кораби от Кил бяха преведени в северните норвежки води, за да прекъснат морските комуникации на САЩ и Англия със Съветския съюз в Северния Атлантически океан.
На 18 юли 1942 г. в трудния момент на борбата на съветско-германския фронт, когато немскофашистките пълчища се втурнаха към Сталинград, съветското правителство получи послание от Чърчил, в което се съобщаваше за отказа на английското правителство да продължи снабдяването на Съветския съюз с военни материали по северния път от северните пристанища на СССР (Мурманск и Архангелск).
През септември 1942 г. американските военни ръководители преустановиха доставките на Съветския съюз по „заем-наем“402 и всички кораби, идващи в съветските пристанища, изпратиха в района на Средиземно море. На 7 октомври 200 американски самолета, предназначени за Съветския съюз, бяха прехвърлени за участие в операцията „Торч“403. Тези допълнителни затруднения за Съветския съюз бяха създадени в самия разгар на Сталинградската битка, когато съветската армия, снабдявана със собствено оръжие, водеше тежка борба сама срещу основните сили на хитлеристката военна машина.
В периода на разгрома на немскофашистката армия при Сталинград, в края на ноември 1942 г., в Цюрих (Швейцария) пристигна големият американски разузнавач Алън Дълес със задача да установи контакт с тези кръгове на германските монополисти, които отдавна имаха връзки с управляващите кръгове в САЩ. През това време управляващите кръгове в Германия вече хранеха тайни замисли, същността на които се състоеше в следното: да отстранят Хитлер и неговото обкръжение, за да поставят на власт група монополисти и милитаристи, ползуващи се с доверието на западните държави, и незабавно да сключат с тях съюз, насочен срещу СССР.
Това беше планът на „дворцовия преврат“ с цел да се предотврати пълната катастрофа на германския империализъм Като представител на германските монополисти в състава на заговорниците влизаше главният кмет на Нюрнберг, Герде-лер. Във военната част на групата заговорники влизаха бившият началник на германския генерален щаб, генерал-полковник Бек, генерал-фелдмаршал Витцлебен, началникът на управление военно разузнаване и контраразузнаване, адмирал Канарис, неговият помощник, генерал Остер, и други. Погледите на заговорниците бяха устремени на Запад. Участниците в заговора залагаха твърде много на реакционните сили в САЩ и Англия, с които установиха връзка чрез представителя на бюрото за външни връзки с германската евангелистка църква Ханс Шенфелд.
398
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 19.
402
На 11 март 1941 г. Конгресът на САЩ прие закон, с който правителството получи право да предава на други държави под аренда или в заем различни стоки и материали, в това число и от военен характер. Този закон започна да се нарича заем-наем.
Президентът на САЩ разпространи действието на закона за заем-наем над тези държави, отбраната на които се считаше за жизнено важна за отбраната на САЩ.
Военните материали, получени от Съветския съюз по заем-наем, представляваха около 4% от собственото производство през годините на войната.
Оказаната икономическа помощ на СССР управляващите кръгове в САЩ считаха за мероприятие, което „да попречи на нацистка Германия да завладее Русия и да й използува житото, петрола и другите ресурси, необходими за осъществяването на по-нататъшната агресия“ (Wartime Correspondence between President Roosevelt and Pope Pius XII, New-York, 1947, p. 57).