Агентите Канарис и Остер използуваха за покушението срещу Хитлер английска бомба с часовников механизъм. Тази бомба беше поставена в самолета, с който Хитлер на 13 март 1943 г. отлетя за щаба на централната група армии. Бомбата трябваше да избухне през време на връщането. Хитлер отлетя, но бомбата не избухна. Оказа се, че детонаторът е бил неизправен.
Задкулисната дейност през 1941 г. на Бивърбрук в Лисабон и през 1942 г. на Алън Дълес в Швейцария показа, че реакционните сили в САЩ и Англия през 1941–1942 г. водеха преговори за сепаративен мир по две направления — с хитлеристите и с германските монополисти. Реакционните сили в СДЩ и Англия продължаваха да насочват своята политика към продължаване на войната, да обезкръвят СССР и да спасят от катастрофа германските монополисти.
Неуспешните действия на англо-американските войски в Тунис (декември 1942 г. — февруари 1943 г.)
(Схеми 39–42)
В момента на десанта на англо-американските войски в Алжир и Оран на територията на Тунис нямаше нито един италиано-немски гарнизон. Своевременният десант в района на Бон на моторизираната група англо-американски войски „би могъл да достигне Бизерта и Тунис, без каквито и да било сериозни пречки…“404
В този случай би се наложило да преодолеят разстояние само 280 км. Освен това можеше да се извърши морски или въздушен десант близо до тези градове. Обаче англо-американското командуване „не искаше да се опита да извърши макар и малък десант…“405
На следващия ден след започването на десанта на англо-американските войски във Френска Северна и Северозападна Африка в Италия пристигнаха три групи немски транспортни самолети, в чийто състав имаше гигантски планери „Голиат“ с товароподемност 16 т всеки. Това позволи на 11 ноември 1942 г. да прехвърлят в Тунис като първи ешелон немски охранителен батальон. След два дена към него се присъединиха и италиански поделения. Към 15 ноември в Бизерта пристигнаха 3500 войници (от които 2300 италианци), 20 средни и 10 леки танка и 60 оръдия.
Немскофашистките войски, прехвърлени с транспортни самолети, понасяха огромни загуби, тъй като пренасянето се извършваше без съпровождане от изтребители. Тези загуби съставляваха не по-малко от 84 немски транспортни самолета, свалени от англо-американските изтребители. Свалените самолети падаха в морето заедно с хората и въоръжението. Италиано-немското командуване беше принудено поради недостиг на сили да заеме ключовите позиции в Тунис със съвсем малки групи. Така например „за охрана на големите пристанища Сус и Сфакс бяха определени само 25 немци и от тях 10 души трябваше да заемат Габес на триполитанската граница. Кайруан — голям търговски град — се охраняваше само от много малък италиански гарнизон“.406
Американо-английското командуване изпрати в Тунис авангард от 1-а английска армия — 78-а английска пехотна дивизия.
От Алжир до Тунис трябваше да преодолее 900 км разстояние. Тази дивизия на 25 ноември достигна Тебурба и Джедейда, хълмистия район на 20 км от гр. Тунис (схема 39). Английското командуване не се реши да атакува от движение гр. Тунис и започна да чака, докато към този район пристигнат главните американо-английски сили. Началник щаба на Айзенхауер, бригадният генерал У. Б. Смит, оптимистично оценявайки обстановката, на 1 декември 1942 г. доложи на Рузвелт: „През декември ще завземем Тунис и Бизерта.“ Но до това време благоприятният момент беше загубен. За две седмици италиано-немското командуване увеличи числеността на своите войски в Тунис до 15 000 души. Войските заеха за отбрана около градовете Бизерта и Тунис. В резултат на италиано-немските контраатаки, в които участвуваха около 50 танка, англичаните не издържаха и на 6 декември отстъпиха на противника подстъпите към гр. Тунис. При това войските от 1-а английска армия понесоха сериозни загуби, а американските войски загубиха основната част от техниката на строевите части.