По такъв начин десантът на англо-американските войски във Френска Северна Африка не можеше да застави Ромел бързо да отстъпи в Тунис. Отстъплението на немския африкански корпус в Тунис се обяснява с отказа на Хитлер да изпрати подкрепления в Северна Африка вследствие разгрома на немските войски при Сталинград.
Когато италиано-немската групировка на Ромел подхождаше към „линията Марет“, американското командуване се опита да извърши пробив през превала Макнаси (на южния участък) към крайбрежието и да притисне италиано-немските войски между 8-а английска армия и 2-и американски корпус. Обаче бездействието на 8-а английска армия позволи на италиано-немското командуване да прехвърли от „линията Марет“ 21-а танкова немска дивизия, да отбие атаката на американците и с това да им провали плана. Американските войски бяха принудени да отстъпят към Гафса. Те не успяха да предотвратят съединяването на италиано-немските войски. Една от причините за този неуспех беше липсата на взаимодействие между 2-и американски корпус и 8-а английска армия.
По това време в Тунис действуваха (схема 41) 1-а английска армия, 19-и френски корпус и 2-и американски корпус.
Общата численост на американо-английската групировка достигаше 145 000 души и 540 танка.
В италиано-немската групировка на Арним влизаха 334-а немска и 1-а италианска пехотна дивизия, 10-а и 21-а немска танкова дивизия, всичко — 45 000 души и 150 танка.
Мусолини напразно се мъчеше да усили италиано-немските войски в Тунис с немски танкове. През януари 1943 г. той се обърна към Хитлер с молба за помощ, но „немците съобщиха, че те не могат да изпратят обещаните бронетанкови сили в Тунис“408. Предвидените за изпращане в Тунис бронетанкови сили (осем механизирани съединения, специално подготвени за използуване в тропически условия) по това време се намираха на съветско-германския фронт.
След като не успя опитът на американското командуване да възпрепятствува съединяването на групировките на италиано-немските войски, действуващи в Триполитания и Тунис, до 14 февруари 1943 г. настъпи затишие.
Бездействието на 8-а английска армия позволи на немско-фашисткото командуване на 14 февруари да атакува американския сектор в южната част на Тунис (схема 42). Ромел искаше да отхвърли американския десен фланг към алжирската граница и да не допусне съединяването на 8-а английска армия с американските войски в района на Тебеса. За удара срещу 1-а и 34-а американска дивизия, заемащи районите на Гафса и Сбейтла, той подготви две танкови групи от частите на 10-а и 21-а немска танкова дивизия.
Монтгомери по това време се намираше на „линията Марет“ не се решавайки да започне атаката. Своята пасивност Монтгомери обяснява с лошо снабдяване. Но нямаше основание да се говори за лошо снабдяване в 8-а армия — „боеприпаси, облекло и продоволствие постъпваха в невиждано дотогава изобилие. Британски оръдия, американски танкове и самолети от двете страни — всичко идваше насам“.409
Съвсем очевидни бяха истинските цели, които преследваше Монтгомери със своята бавност — да не се бърза със завършването на военните действия в Северна Африка.
В началото на немскофашисткото настъпление поделенията на 1-а американска бронетанкова дивизия бяха разхвърлени по целия фронт на 2-и корпус (150 км). Под ръка на командира на дивизията се оказаха само малки поделения с леки танкове. В такава обстановка започна атаката на немците, която се развиваше в две направления: от населения пункт Фейд към Сбейтла се движеха 80 танка, а от Ел Гетар към Гафса — 30 танка. През деня немскофашистките войски напреднаха в дълбочина около 30 км и вечерта завзеха Гафса. Американските войски в безредие отстъпиха към Касеринския проход, широк 5 км.
В района на Сиду бу Зид американската пехота беше принудена да захвърли голяма част от своя транспорт, а 168-и американски пехотен полк, напълно отрязан от своите главни сили, се предаде в плен. Американските танкови войски понесоха тежки загуби — бяха унищожени повече от 100 танка, 57 полуверижни самоходни артилерийски установки и 29 оръдия.