Выбрать главу

Англо-американското командуване имаше в свое разположение големи резерви. Можеше да се създаде силна ударна групировка за париране на немския контраудар. Вместо това резервите се разпиляваха и се въвеждаха в боя по части „батальон след батальон. И щом като следващият батальон влезе в боя, немците и него унищожаваха.“412

Разхвърлеността на силите, разсредоточените удари, въвеждането на войските в боя по части доведоха до това, че на 23 февруари 1943 г. немските танкови групи без особен труд отхвърлиха 2-и американски армейски корпус назад към Тебеса, т.е. на 150 км. Това усили и туниския плацдарм, и тила на италиано-немските войски на „линията Марет“. Военният министър на САЩ, Стимсън, беше принуден да заяви пред представителите на печата, че американските войски претърпяха в Централен Тунис сериозни неуспехи. Чърчил в писмото си до крал Георг съобщи, че „2-и американски корпус понесе тежко поражение и очевидно загуби около половината от най-важното оръжие, без да нанесе никакви загуби на противника“413.

На 26 февруари в района Седженан предприе атака групировката на Арним с цел да провали готвещото се от англичаните настъпление на северния сектор на фронта. Атаката на немско-фашистките войски изненада английското командуване. Командуването на 1-а английска армия не съумя своевременно да организира съпротива. Заповедите на командуването бяха несъгласувани и противоречиви. В резултат на това английските войски започнаха бързо да отстъпват. Провеждащата се подготовка за настъпателни действия беше провалена, тъй като „1-а армия се намираше в ужасно състояние“414. Поради недостиг на сили немскофашисткото командуване не беше в състояние да развие успеха.

Февруарските атаки на немскофашистките войски доведоха до това, че „американо-английските части се смесиха по целия фронт.“415 Александър в донесенията си употреби доста по-силен израз „страшно смесване… Управлението на войските се наруши…“416 До 20 март военните действия на Туниския фронт се прекратиха. Американо-английското командуване преведе в ред своите войски и готвеше сили за ново настъпление.

С цел да ускори възстановяването на боеспособността на 2-и американски корпус от САЩ бяха допълнително доставени 5400 товарни автомобила. С автотранспорта се прехвърляха резервите и всичко необходимо за бойната дейност на войските. По такъв начин съставът на 2-и американски корпус по план 38 000 души успяха да го доведат до 92 000 души.

В резултат на изучаване уроците от бойните действия в Тунис през февруари 1943 г. американското командуване по отношение на бойното използуване на военновъздушните сили дойде до тези изводи, до които и английското командуване дойде след сражението при Ел Аламейн.

В Тунис американците имаха голямо превъзходство в бойни самолети. Обаче децентрализираното управление на войсковата авиация попречи на своевременното й съсредоточаване за масирано използуване по настъпващите танкови колони на противника.

Стратегическата въздушна армия в това време водеше борба с подводниците в Средиземно море и бомбардираше стратегически обекти в Италия. Поражението на американските войски при Касерин послужи на англо-американското командуване за „урок по отношение използуването на военновъздушните сили като цяло, което не беше забравено до края на войната“417. След поражението при Касерин всички авиационни поделения и части за поддръжка на сухопътните войски бяха иззети от контрола на последните и обединени под едно командуване, което получи название „командуване на тактическите военновъздушни сили“.

Принципът за единство в авиационното командуване беше официално признат в американското наставление ФМ 100–20 (октомври 1943 г.). В наставлението се подчертаваше, че успехът на сухопътните войски зависи от завоюването на превъзходство във въздуха. В края на годината беше издадено ново наставление, озаглавено „Взаимодействие на сухопътните войски и военновъздушните сили“. На равни начала сухопътните и военновъздушните сили действуваха в театъра на войната под общото ръководство на върховното главно командуване на въоръжените сили.

Частичните успехи на 8-а английска армия на „линията Марет“ (март 1943 г.)

вернуться

412

О. Брэдли. Записки солдата, стр. 47.

вернуться

413

Winston S. Churchill. The Second World War, v. 4, p. 658.

вернуться

414

Alan Moorechead. The End in Africa, p. 125.

вернуться

415

Пак там.

вернуться

416

Лиддел Гарт. Стратегия, стр. 375.

вернуться

417

Джон Смит. Военная доктрина США, пер. с англ., М., 1956, стр. 163.