Немските транспортни самолети бяха принудени да летят над Туниския пролив без прикриване от изтребители. Поради тази причина само през април 1943 г. бяха свалени 200 транспортни самолета на страните от „оста“. През време на едно прелитане на колона от 20 транспортни самолета „Ме-323“ („Гигант“) бяха свалени 18. Това бяха огромни шестмоторни самолети, развиващи скорост едва 225 км в час. Всеки самолет побираше по 120 души.
През същия месец американски изтребители атакуваха голяма колона транспортни самолети, доставящи военни товари в Тунис. За много кратко време те свалиха 76 транспортни самолета.429
Англо-американците имаха също голямо превъзходство в жива сила (тройно), в танкове (1136 срещу 116) и оръдия (около 2000 срещу 500).
За катастрофалното състояние на италиано-немските войски в Тунис Мусолини писа на Хитлер на 9 март 1943 г.: „Италианските войски са принудени да водят… война, използувайки оръжие, което е останало от войната 1914–1918 г.“430
Обаче въпреки изключително благоприятната обстановка англо-американските войски тъпчеха на място. Италиано-немските войски продължаваха да държат важните проходи хълма Грин и Болд в сектора на Седженан, хълма Лонгстоп (хълма на „дългото задържане“) в сектора на Меджерда, по на юг държаха Пон дю Факс и накрая Енфидавил. Сякаш англо-американските войски никога няма да могат да излязат към крайбрежието. Пред хълма Лонгстоп, затварящ пътя към град Тунис, войските на 1-а английска армия престояха 5 месеца.
Продължителният характер на военните действия в Тунис отговаряше на политическата линия на управляващите кръгове в САЩ и Англия — да не се бърза със завършването на Втората световна война, докато съветската армия се намира далеч от границите на Германия. Съветското правителство нееднократно обръщаше внимание на ръководителите на правителствата на САЩ и Англия за неоправданото отлагане на сроковете за завършването на военните действия в Тунис. В личното послание от 16 февруари 1943 г. Й. В. Сталин писа на У. Чърчил, че „по-рано от вас се набелязваше срокът за завършването на военните операции в Тунис през февруари, а сега този срок се отлага за април“431. Но и този срок не беше окончателен.
След един месец — на 16 март 1943 г. — Й. В. Сталин в писмото си до Ф. Рузвелт охново отбеляза този факт, че „англо-американските операции в Северна Африка не само не се ускоряват, но се отлагат за края на април, при това дори и този срок се сочеше не съвсем определено“432.
Управляващите кръгове в САЩ и Англия поставиха откриването на втория фронт в Северна Франция в пряка зависимост от завършването на военните действия в Северна Африка. Ф. Рузвелт в писмото си от 22 февруари 1943 г. до Й. В. Сталин писа, че „след успеха в Северна Африка… американските военни усилия ще бъдат разпространени над европейския континент“433.
Аналогични условия поставяше и У. Чърчил в посланието си до Й. В. Сталин, получено на 18 юли 1942 г.: „Ние трябва първо да разбием Ромел.“434 Ето защо протакането на военните действия отначало в Либия, а след това и в Тунис позволяваше на управляващите кръгове в САЩ и Англия по такъв начин да се оправдават пред общественото мнение в своите страни за нееднократното отлагане на сроковете за откриването на втория фронт в Западна Европа.
Неоправданото с военни причини протакане на военните действия в Тунис доведоха до това, че немците за времето от края на декември 1942 г. до 16 март 1943 г. прехвърлиха от Запад на съветско-германския фронт 39 дивизии, от които 6 танкови. По такъв начин „вместо помощ на Съветския съюз чрез отвличане на германски сили от съветско-германския фронт се получи облекчение за Хитлер…“435
Ръководейки се от политическата установка — да не се бърза със завършването на военните действия в Северна Африка, — англо-американското командуване не се стремеше да намери правилно решение за бързия разгром на врага. Действувайки с остарелите методи от периода на Първата световна война 1914–1918 г., то реши постепенно да подлага италиано-немските позиции на артилерийски обстрел (по рубежи), последователно да завзема рубежите и да продължи бавно да придвижва пехотата и танковете, докато не бъде завзет Тунис.
Накрая, на 23 април, Александър реши да се хвърли срещу италиано-немските позиции със всичките сили на 1-а английска армия. Обаче всички атаки завършиха без резултат. Например 78-а английска пехотна дивизия беше усилена със 125 тежки танка и 500 оръдия. Въпреки всичко танковете не успяха да пробият фронта. Артилерийската подготовка беше проведена напразно. Противникът своевременно успя да отстъпи с главните си сили от предните позиции в дълбочина на своята отбрана.
431
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. Г, стр. 93.
432
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. II, стр. 58.